Може би сте забелязали, че лихвените проценти (било те банкови лихви, доходност по облигации или каквото и да е) са много ниски. Те са такива от дълго време. В някои страни дори са отрицателни, каквото и да означава това.
Има логични обяснения, които икономистите предлагат. Разбирам ги. Но за мен ниските лихви са като данък върху доходите ми от спестявания. Нека ви обясня. И не е нужно да разбирате икономиката, за да схванете аргумента ми, пише за Financial Times Дон Езра, бивш съпредседател за глобалното консултиране в Russell Investments.
В страните, които визирам, централната банка определя основната лихва. Това е ставката, която банките (където вие и аз депозираме пари) плащат, когато заемат от централната банка. Много други лихвени проценти се надграждат над нея. С политиката си централните банки намаляват всички краткосрочни лихви.
Те също така осъществяват „количествено облекчаване“ на кредитните условия, не само краткосрочни, но и дългосрочни. Такава е целта.
Естествено следствие от ходовете на централните банки е, че заемането на пари става по-евтино. И ако правителствата и гражданите могат да вземат пари по-евтино, те вероятно ще го правят, което от своя страна им дава повече пари да харчат.
Ето това целят централните банки: те се опитват да стимулират разходите в икономиката и да я поддържат растяща, ако изглежда, че се забавя.
Това е добра кауза, така че е добра новина, нали? За кредитополучателите да. Но не и за спестителите!
Да предположим, че „естественият“ лихвен процент, който банка би предложила по вашите спестовни депозити - процентът, който би се прилагал, ако централните банки не понижаваха умишлено лихвите - е 4 на сто. И да предположим, че действителната ставка е 1 на сто. Губите 3 процента, които бихте получили, ако лихвите не бяха изкуствено намалени.
За мен това си е жив данък, по-точно като увеличение на ставката на подоходния.
Той има същия ефект като получаване на доход от 4 на сто, след това облагането му със ставка от 100% за първите 3 на сто и с обичайната за вас върху останалите 1 на сто. Това е като: „Дайте първите 3 процента на правителството.“
Така че не гледам на "количественото облекчаване" като на нещо различно от данъчно увеличение в сравнение с нормалните икономически условия. Но, разбира се, е много по-приемливо, ако омразната дума „данък“ може да бъде избегната - и още по-добре, ако вместо това се използва термин - тъй като няма шанс обществото да я приеме.


Месечен хороскоп за октомври 2026
Близо 1/3 от доходите на българските семейства отиват за храна
Жена разби колата на мъжа си с дървен прът
Самолет кацна извънредно заради сбиване между пилотите
Влиза в сила зимното разписание на автобусна линия № 109
Рискът по френския дълг достигна нов праг на фона на политическата несигурност
Отворено е кандидатстването за 22-рия Национален конкурс „Иновативно предприятие на годината“
Дебатът на сигурността на AI се задълбочава
OpenAI отложи дебюта на новия си AI модел
Технологичните лидери: AI е рисков, трябва да е безопасен
BYD обяви дни на отворените врати в София и Варна
Новата Jetta e по-голяма от Audi A4 и струва... 10 600 евро
Сензори в гумата променят шофирането
Renault започва да произвежда електромобили денонощно
Новата бензинова Серия 3 на BMW: 20 ключови факта
Северна Македония гневна заради цар Самуил: Гърция и България са в съюз срещу нас
Екшън в Бургас: Патрулка се заби във витрина на оптика при преследване на крадец
КНСБ: Цените бъркат здраво в джоба на българина
"Възраждане": Обедняването започва, институциите да дадат отговор
Отклоненият полет: Пилотите са руснак и украинец, единият искал да разбие самолета


преди 6 години А високите лихви не са ли истински данък върху водещите живот на заем? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Каквото повикало, такова се обадило- ще си имат прахосници вместо спестители. С прахосници няма да стигнем далеч. Въпраса е в какъв вид и кога ще е рестарта? отговор Сигнализирай за неуместен коментар