Путин прекрачва линии, които съветските лидери не смееха

Съветският съюз, разбира се, беше колос на глинени крака през 80-те години, когато цените на енергията спаднаха и плановата икономика затъна в хаоса на кражбите, недостига и общата безотговорност.

В контраст, Русия на Путин, въпреки че все още зависи от износа на енергия, се управлява далеч по-ефективно, като технократското правителство на Путин положи усилия да я подготви за най-лошите последици от нова студена война.

Страната освен това е по-малка от Съветския съюз и не е принудена да поддържа широка империя, което не позволява на Путин да се чувства обременен. Руснаците също така не са толкова отчаяни, колкото бяха през 80-те; те все още не се чувстват унизително бедни спрямо гражданите на западния свят. А потискането работи добре срещу остатъците от руската опозиция: последните протести бяха твърде слаби, за да бъдат проблем.

Но нито една от тези причини не може да обясни привидната липса на загриженост у Путин, че страната му изглежда като злодей за западните политически и обществени лидери. Русия не е неуязвима за натиск и нейният геополитически обхват е дори по-ограничен от този на Съветския съюз, но перченето на Путин пренебрегва това.

Изглежда, той е решил, че Русия без истински съюзници може да си позволи всякакви врагове, само защото ядреният й арсенал я прави непобедима в голяма война. Руския президент залага на упадъка на Запада по начин, по който лидерите на Съветския съюз не бяха достатъчно смели да направят при цялата им реторика за обречеността на капитализма.

Основата на този залог е, че Западът и особено САЩ са твърде заети с вътрешни проблеми, за да направят значими жертви, за да обуздаят Путин. Бившият американски президент Барак Обама заяви, че през 2013 г. Путин „е приличал на отегчено хлапе в задната част на класната стая“; оттогава Путин затвърди това сравнение. Неговата предизвикателност, подобно на тази на ученика с характер, изглежда извлича сила от допускането, че изправянето срещу него носи повече неприятности, отколкото ползи; възрастните биха могли да направят живота на това дете наистина труден - но от какво са готови да се откажат, за да го сторят?

Сигурно е освобождаващо да те мислят за безочлив, необуздан злодей, когато лесно може да се предскажат формалните, главно символични ходове, които ще бъдат предприети в отговор на отношението към Навални, или чешката експлозия, или страхът, който руската военна ескалация предизвиква в Украйна. Путин просто не вярва, че някой сериозно ще постави под съмнение правото му да определи тези червени линии.

Частичното оттегляне на руските сили от границата с Украйна представлява своеобразна деескалация, но Путин заяви своята позиция. Въпросът, на който Западът тепърва трябва да отговори, е какво може да се спечели, ако непослушният Путин бъде „изгонен от час” чрез сериозни контрамерки като санкции срещу руския енергиен износ или приемане на Украйна в НАТО? Дали потенциалните ползи ще надвишат рисковете? Освен ако Путин не предприеме драстични действия като превземане на Украйна, изглежда, че отговорът е отрицателен - и точно затова Путин не предприема това, въпреки заплахите си.