Облигациите засега остават извън ESG тренда

Въпреки това чувствителността към ESG на глобалния пазар на облигации е напът да се увеличи, тъй като централните банки на развитите страни се ангажират да „позеленят” портфейлите от облигации, които придобиха чрез своите програми за закупуване на активи. 

Пазарът на китайския държавен дълг е сравнително неликвиден, тъй като търговските банки, които са основните участници на пазара, купуват и държат до падеж. Така че нарастващата експозиция на централните банки към него отразява нарастващата тенденция за приоритизиране на диверсификацията и търсенето на доходност пред ликвидността и сигурността.

Това също предполага, че монетарни институции като ЕЦБ и други централни банки от евросистемата, които държат активи, деноминирани в юани, могат да попаднат в капана на един „зелено-кафяв” въглероден конфликт.

Политиците на COP26 се надяваха мениджърите и притежателите на активи да свършат голяма част от работата по декарбонизацията, както по отношение финансирането на ревизията на „въглеродния” капиталов фонд, така и във връзка с натиска върху компаниите да приемат цели за нетни нулеви емисии. Но техните възможности не са безгранични, като се има предвид, че много големи емитенти на парникови газове са държавни или непублично търгувани и следователно не са под влиянието на  институционалните инвеститори.

В допълнение, главният изпълнителен директор на гиганта в управлението на активи BlackRock, Лари Финк, предупреди, че натискът върху публичните компании да преследват нетни нулеви цели - като същевременно непубличните остават извън светлината на прожекторите - създава възможност за „най-големия арбитраж на капиталовите пазари в живота ми“.

Той има право, въпреки че прехвърлянето на мръсни активи от публичния към непубличния капитал също така води до най-големия регулаторен риск на планетата. Това е така, защото целите от Париж и Глазгоу е малко вероятно да бъдат постигнати без по-широко използване на въглеродното ценообразуване, което сериозно би влошило стойността на мръсните активи. Но мениджърите, инвестиращи в непубличен капитал знаят, че въглеродното ценообразуване и по-строгото регулиране на големите емитенти е проблемно политически. Така че положителната им нагласа към въглеродно интензивните активи на котираните компании може да продължи още известно време.