ЕЦБ ще трябва да продължи да изкупува дългове, за да подкрепи икономиката на ЕС

Повечето икономисти, включително Брукс, все още виждат необходимост от подкрепата на ЕЦБ. „Агресивните фискални разходи все още са оправдани, въпреки че има ограничено пространство“, казва Брукс. Оттеглянето на фискалните стимули допълнително би забавило растежа, което би било особено трудно за страни като Италия, която е в застой през последните 20 години.

Това означава, че съдбата на Европа зависи как ЕЦБ ще продължи да натрупва дълг в годините напред. Нищо не плаши лидерите на еврозоната в момента повече от перспективите за италианска дългова криза. Страната се смята за твърде голяма, за да фалира и да бъде спасена.

Стана твърде очевидно колко уязвима би била Италия, ако ЕЦБ намали изкупуването на облигации, по време на последното заседание на централната банка. Инвеститорите незабавно се освободиха от италиански дълг, като повишиха 10-годишната доходност до най-високата от 15 месеца на фона на спекулациите, че ЕЦБ ще затегне политиката си. Спредът – тоест премията спрямо свръхсигурните германски облигации, се увеличава до най-високо ниво от повече от година. Скокът се охлади заради спекулациите за повишаване на лихвите. Това обаче е напомняне колко бързо могат да се обърнат настроенията на инвеститорите.

„Не виждам никакъв ентусиазъм сред частните инвеститори за италиански или гръцки облигации“, казва Брукс. Той посочва, че ако ЕЦБ свие програмата си за изкупуване на дългове, ще има проблем с финансирането.

Засега „все още има усещането, че ЕЦБ ще свърши своята роля, за да запази спредовете тесни“, казва икономистът от Societé Generale Анатоли Аненков. "ЕЦБ обаче може да действа само докато инфлацията е под контрол. Ако се реализира реален инфлационен сценарий, това наистина ще бъде голям тест за ЕЦБ и дали ще се затегнат толкова, колкото трябва“, допълва той.

Проблемът е, че те могат да доведат икономиката до рецесия или да създадат огромна финансова нестабилност, заключава той.

Това е уловката за централните банкери. Инфлацията в еврозоната се ускори до 4,1 процента през октомври, като значително надхвърля целта на ЕЦБ от 2 процента. Това обаче не разклати позицията на председателя на ЕЦБ Кристин Лагард. Тя продължава да твърди, че високият инфлационен натиск ще бъде преходен и подчертава, че се очаква инфлацията да спадне отново под целта през следващите две години.

Лагард даде сигнал, че ЕЦБ ще реши през декември да прекрати програмата си за изкупуване на облигации PEPP през март и може дори да е готова да сподели подробности за дългосрочните си планове за по-широката си програма за изкупуване на облигации по това време.

Засега повечето централни банкери и политици са съгласни, че прекратяването на PEPP трябва да бъде съпътствано с други покупки на облигации — поне временно, по друга програма на ЕЦБ, програмата за покупка на активи преди пандемия (APP), за да се избегне внезапен шок.

Има и лагер, който би искал да позволи на APP временно да купува повече облигации от отделни държави, в случай че спредовете започнат да се увеличават. Редовните покупки на ЕЦБ вече се извършват в зависимост от размера на икономиката на страната и включват тавани за това каква част от дълга на страната може да държи.

Подобен ход би бил силно противоречив, тъй като Съдът на ЕС посочи тези критерии като предпазни мерки, които предотвратяват количественото облекчаване да представлява парично финансиране, което е незаконно. Връщането към старите правила без нова разпоредба, позволяваща на ЕЦБ да купува по-целенасочено, в случай че инфлацията се засили, може да доведе до проблеми.

Накратко, предоставянето на повече място на националните правителства за излизане от кризата може да е единствената налична опция за Брюксел. В крайна сметка те нямат достатъчно пари сами, за да спасят държави в беда. Това означава, че има вероятност фискалната гъвкавост на правителствата да зависи от Франкфурт, а не от Брюксел.