Американските държавни ценни книжа си остават най-малко опасният актив

Дефинициите на икономистите за така наречените безопасни активи – тези, които служат като ниши за нервни пари при кризи – често са лишени от политическо съдържание. Този недостатък е исторически недостатъчно осветлен. Сигурните активи, като резервни валути и финансови центрове, до голяма степен са загубили първостепенния си статут благодарение на войната, пише Джон Плендър за Financial Times.

За да се квалифицира като безопасен, активът трябва да бъде високоликвиден, подкрепен от платежоспособен суверенен заемател – или неспособен на дефолт като златото – и надеждно да може да запази стойността си по време на бедствие. И все пак геополитиката има значение, поради което Япония, зависима от гаранцията за сигурност на САЩ, държи по-висок процент резерви в американски облигации, отколкото Русия.

Геополитиката е още по-важна след замразяването на руските резерви и отстраняването на руските банки от международната платежна система Swift. Икономическите санкции обикновено не действат в такъв гигантски мащаб, така че инвеститорите неизбежно ще преосмислят решенията си за разпределението на активите.

В действителност няма такова нещо като сигурен актив. Най-близкото, до което светът е стигал са британските ДЦК в ерата на златния стандарт. През 19 век те се радват на военната дипломация на Палмерстън и фискалната ортодоксалност на Гладстон (бивши премиери на Великобритания – бел. ред.) Тези ДЦК изглежда са предлагали перфектен и съвършено ликвиден начин за съхранение на стойността. Но след това през 20 век Великобритания изоставя златния стандарт, демонстрирайки, че супер безопасността на държавните ù облигации е илюзорна.

Конкуренцията между резервните валути е относително нещо. Тя изцяло касае това кой е най-малко опасният актив. Въпреки че са описвани като типичния сигурен актив, американските държавни облигации бяха лошо средство за съхранение на стойност през двете петролни кризи от 70-те години, предлагайки отрицателен реален доход. Те ще покажат също толкова слаба възвръщаемост в днешния инфлационен свят.

Пол Волкър, докато беше председател на Федералния резерв през 80-те години, възстанови донякъде сигурността на държавните облигации чрез драконовска парична политика. Бичият пазар на щатски ДЦК в резултат на това беше допълнително подпомогнат от недостиг на сигурни активи. Това се случи, тъй като растежът на развитите икономики, които генерират безопасни активи, бе по-бавен от глобалния темп на растеж, който бе движен непропорционално от развиващи се икономики с високи спестявания като Китай.

Недостатъчно развитите финансови пазари на тези страни не са в състояние да усвоят всичките им спестявания, които намират своя път към държавните облигации на САЩ под формата на официални резерви.

Преди финансовата криза тези глобални кредитори също инвестираха в уж безопасни частни активи, а именно ипотечни ценни книжа с топ оценка ААА. Тяхната претенция за безопасност беше разбита по време на кредитната криза през 2007 г. След това наличието на сигурни активи се сви още повече през дълговата криза в еврозоната, когато пазарите се сблъскаха с липсата на сигурност в италианските и гръцките правителствени книжа. Централните банки допринесоха за свиването чрез своите програми за закупуване на активи.

В началото на пандемията ликвидността на държавните облигации на САЩ беше неравномерна, тъй като балансите на маркет мейкърите бяха раздути от големия обем емисии на американски ДЦК, наред с други неща. Недостигът на безопасни активи се превърна в пренасищане.

Междувременно неотдавнашната дисфункционалност на американската политика допринесе за отслабване качествата на убежище на тези ДЦК. И все пак доларът остава водещата световна резервна валута с дял от 59 процента, докато китайският юан има по-малко от 3 процента.

По-непостредствена заплаха за долара може да е това, че за да отговори на бъдещото подновено търсене на сигурни активи, правителството на САЩ ще трябва да поддържа нови бюджетни дефицити и да го направи от много високо ниво на задлъжнялост. Това може да доведе до притеснения относно кредитоспособността – подобно на фискалното обвързване от началото на 70-те години, което накара президентът Ричард Никсън да прекъсне връзката на долара със златото – де факто държавен дефолт.

Но бъдете спокойни. Скоро доларът няма да бъде изместен от юана. А американските държавни облигации ще запазят своя „най-малко опасен“ статут за още доста време.