ЕБВР: Източна Европа ще избегне валутен срив, но неминуемо ще забави ръста

Някои от страните в Източна Европа, които отчитат висок дефицит по текущата сметка, ще забавят икономическия си ръст, но би трябвало да избегнат остра и продължителна рецесия или валутен срив, смята главният икономист на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) Ерик Бергльоф, цитиран от Wall Street Journal.

България, Украйна, Сърбия, Румъния и Хърватска регистрират значително негативно салдо по текущите си сметки, като в някои от тях стойността на дефицита дори се доближава до 10 на сто от брутния им вътрешен продукт.

През 90-те множество нововъзникващи пазарни икономики с малки дефицити преживяха кризи на платежния баланс. Инвеститорите загубиха желание да финансират дефицитите, което доведе до силни обезценки на валутните курсове и забавяне или спиране на икономическия растеж в продължение на няколко години.

В свой доклад от миналата седмица анализаторите на Конференцията на ООН за търговия и развитие заявиха, че държавите от региона на ЦИЕ, които поддържат големи дефицити по текущата сметка, са изправени пред „неизбежно коригиране“, което ще дойде под формата на „дълбока рецесия“ или „голяма девалвация“.

Главният икономист на ЕБВР обаче не е на това мнение, заявявайки, че не твърди, че острата корекция ще бъде избегната, но за момента такава не се наблюдава. Според него за част от въпросните държави членството в Европейския съюз е значим фактор, който вероятно би подкрепил доверието на инвеститорите.

България и Румъния са членки на ЕС от началото на 2007 година, докато Хърватска и Сърбия полагат значителни усилия за започването на процедури за постигане на членство. Обстоятелството, че чуждестранните банки имат значителен пазарен дял в повечето от тези страни също би трябвало да допринесе за избягването на ситуация, в която чуждестранното финансиране внезапно се изпарява.

„Налице са няколко фактора, които компенсират слабите макроикономически показатели. Единият е връзката с ЕС, която в някои страни е доста силна. Присъствието на чужди банки също действа позитивно“, смята Бергльоф.

Според Бергльоф много от страните от ЦИЕ ще последват модела на развитие на естонската икономика. В продължение на няколко години тя поддържаше значителен дефицит по текущата сметка, до третото тримесечие на миналата година, когато започна изострянето на кредитната криза, беше поддържан икономически ръст от 6,4 на сто годишно. През второто тримесечие на 2008 година страната отбеляза икономически спад от 1,4 на сто.

„Регионът трябва да бъде разглеждан държава по държава“, смята Бергльоф. „За някои е по-вероятно да има корекция, каквато видяхме в балтийските държави, а не такава, каквато наблюдавахме по време на азиатската и руската криза“, завършва той, визирайки, че очаква по-скоро кратък, отколкото продължителен период на отрицателен ръст.