Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Трябва ли да се откажем от лева?

За пръв път в 140-годишната си история българската валута е онова, за което са мечтали създателите й: силна и необременена с дългове. Защо тогава искаме да я сменим?

НА ПРАКТИКА ЧАК ДО КРАЯ НА 90-ТЕ ГОДИНИ историята на българските финанси е история за външен дълг и непрекъснато договаряне, разсрочване или рефинансиране на заеми. След "тлъстите години" идва Първата световна война, когато БНБ е принудена да печата пари, обезпечени от т. нар. германски "военни аванси" - по същество капитали, до които банката няма достъп (понеже са блокирани в германски кредитни институции), които са в неконвертируема и бързо обезценяваща се валута. След войната БНБ има към 1 милиард марки вземания, но те са унищожени напълно от хиперинфлацията в Германия.  

Таблица с валутно-обменните курсове, която дава ясна представа за мащабите на инфлацията след Първата световна война.

В крайна сметка фиксираният курс на лева към марката повлича и него: обезценката му до началото на 20-те години е 27 пъти. Над една трета от предприятията в страната не оцеляват; през 1926 националният доход е все още с една четвърт под този от 1912. Загубата на Добруджа удря по основния експорт - зърното (в следващите години тази роля се пада на тютюна). Тежат и наложените на България репарации - 2.25 милиарда златни франка, изплатими на страните-победителки в течение на 37 години. Това е около около 22% от националното богатство - по-висок дял дори от репарациите, наложени на Германия...

Едва в края на 20-те години българската икономика надига глава, подпомогната от два нови заема - Бежанския (1926) и Стабилизационния (1928), с които страната се освобождава донякъде от диктата на Репарационната комисия и отново получава достъп до капиталовите пазари. Но точно тогава идва Голямата депресия.

СЛЕДВАЩОТО ПРОПАДАНЕ НА ЛЕВА е през Втората световна война и особено през втората й фаза, когато БНБ е принудена да финансира без всякакво обезпечение не само участието на България на страната на съюзниците, но и окупационните съветски войски, разположени на нейна територия. През 1947 новата власт прави парична реформа, в която национализира всички банки, изтегля дотогавашните банкноти и позволява на физическите лица да ги обменят за до 2000 лева от новата емисия. И на практика ликвидира спестяванията на гражданите.

В епохата на социализма за финансови кризи не се говори, разбира се - само че това не означава, че ги няма.

На социалистическите левчета уверено пише, че са обезпечени "със злато и всички активи на банката", но най-добре пазената тайна е, че БНБ вече няма никакво злато. През 1959 то е откарано в Москва под предлог, че софийският трезор не е сигурен при ядрена война. Между 1962 и 1964 СССР разпродава българския златен резерв, за да погаси част от дълга на България към две съветски банки, опериращи в Западна Европа - лондонската Moscow Narodny Bank Limited и парижката BCEN-Eurobank.

Следващата криза с българския дълг е в края на 70-те, и е прекратена с разрешението от Москва страната да препродава нефт на международните пазари. После идва новата ескалация на дълга (най-вече на държавните предприятия) през втората половина на 80-те, довела до фактическия фалит на държавата през 1990 с обявения мораториум върху външния дълг; споразумението за уреждането на дълга от 1993; банковата криза и хиперинфлацията от 1996-1997, когато за шест седмици курсът към долара скочи от 500 към 1 до над 3000 към 1; стабилизационното споразумение с МВФ и, най-накрая, въвеждането на валутния борд в България на 1 юли 1997 година.

КАКТО ВИЖДАТЕ, ПЪРВИТЕ 117 ГОДИНИ от историята на българския лев са постоянен низ от заеми, кризи, предоговаряне на дълг и нови заеми. И почти винаги тези заеми са сключвани спешно, под натиск, без право на особен избор. Както отбелязва Румен Аврамов, зависимостта на българската икономическа политика от кредиторите "променя многократно формите си, но винаги остава определяща за тесните рамки, в които може да се вземат „суверенни" решения".

Но въпреки всичко българският лев е оцелял, което не може да се каже за много други европейски валути с по-големи претенции. Нещо повече: през последните близо 23 години левът се радва на условия, в каквито никога преди не е съществувал за толкова дълъг период. Той е стабилен, подкрепен от паричен съвет, чиито активи в края на април надхвърлиха 54 милиарда лева (рекорден показател), и за пръв път в цялата си история не е обременен от колосален външен дълг. Към декември 2019 държавният дълг в еврозоната спрямо брутния вътрешен продукт бе средно 84.1%. За Гърция той е 177%, за Италия - 135%, за Франция - 98.1%, за Германия - 59.8%, за Чехия - 30.8%. Българският правителствен дълг спрямо БВП е 20.1%. В ЕС единствено Естония е с по-нисък.

НАЙ-ПОСЛЕ ЛЕВЪТ Е ОНОВА, което създателите му отпреди 140 години са мечтаели да бъде: валута, която няма от какво да се срамува и която позволява вземането на "суверенни решения", по думите на Аврамов (но със строгия контрол, налаган от валутния борд). Парадоксално е, че в точно този дълго чакан момент България може да избере да се откаже от лева. Дали в тази ситуация Стефан Стамболов, който ви гледа от 20-левката, би повторил, че желае "да бъдат названията също каквито са във Франция"? Можем само да гадаем, разбира се. Но силно се съмняваме.

По статията работи: Екип на Investor.bg

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (56)

   1| 2| 3| 4| 5| 6    
2
 
0
 
56
khao до: dikens15
преди 5 месеца
Няма профилна снимка
хахаха,мчак сега попаднах на тази мозъчна пръъъдня дето си написал... ти си фрапантно глупав :)))
3
 
3
 
55
dikens15 до: Solar Power
преди 6 месеца
Няма профилна снимка
“Принтирането” не е просто печатане на пари, то е трупане на дълг. Които рано или късно трябва или да се връща или да се “ издуха” през инфлация. Това не е нищо хубаво.
2
 
5
 
54
преди 6 месеца
Няма профилна снимка
Всичко е така, но всички изброени държави не са в борд инпри нужда могат да си принтират крони докато ние ще принтираме само тоалетна хартия. С този борд сме все едно с евро само ,че в Брюксел когато принтират евро ние НЕ участваме ...
5
 
0
 
53
dikens15 до: Dr. Vatnikov
преди 6 месеца
Няма профилна снимка
Ветеронарят се опитва да профилира. Тотално невярни разсъждения!!!
5
 
2
 
52
dikens15 до: cherney
преди 6 месеца
Няма профилна снимка
Забелязвам липса на основни познания във света на финансите. Кое прави парите “пари”??? Съвременните валути пари ли са??? Коя е разликата между пари и валути???
Съвременните фиатни пари са необезпечени, но не винаги са инфлационни. И това дали са инфлационни не идва от факта, че са необезпечени, а зависи от монетарната политика, която води съответната банка( която може да бъде експанзивна или рестриктивна). Защо ФЕД и ЕБ водят експанзивна политика??? Ами защото, другите инструменти са изчерпани и при вдигане на лихвата, планините от необслужван дълг ще ги затрупа. Скандинавските държави и Швейцарската ЦБ не водят такива политики нали??? Дори напротив ШЦБ иска да обезцени франка и го прави с всички средства но не може.
И още, защо мислиш, че след като са имали възможност да водят монетарни политики западните ЦБ са достигнали само до печатането на пари, нашите централни банкери биха били нещо много по- добро??? Напротив много по- зле биха се предствили и са го доказали!!!
Биткоинът никога не е бил и няма да бъде дефлационен актив. Не може нещо, което днес е 10 единици, а утре е 12 единици да бъде дефлационно. Напротив инфлационно е, такава е и технологията- през определено време се създава “ нов” биткоин”. Причината той да не се превърне не само в световна, а и каквато да е валута не е тази, а просто, че той не може да изпълнява две от функциите на парите- средство за натрупване и разчетна единица. Как можеш да плащаш или спестяваш с “ нещо”, което днес струва 10, утре 5 , а вдруги ден 15 единици. Невъзможно е и това го знае всеки приличен финансист. Добра и иновативна технология е, става за спекула, но дотам. Нищо повече.
Монетарната политика влияе не върху конкурентноспособността, а е едно от средствата за макроикономическо регулиране и влияние върху икономическите цикли в икономиката. Върху конкурентноспособността влияе валутният курс на валутата. Можем да имаме експанзионистична политика и висок валутен курс, което не благоприятства износът( както е САЩ в момента). Така, че и това е погрешно.
Тези 20 млрд от валутният резерв служат за обезпечение на левът в момента, но при махане на борда и влизане в Еврозоната те ще бъдат освободени, защото ще излезем от валутният съвет и ще отпадне задължението на ЦБ да гарантира фиксираният курс. Те не са нищо, а са реални пари, които ще се освободят. А съм го написал, защото никой не казва какво ще се прави с този ресурс. Ще се погасява външният дълг ли, пътища ли ще строим, в зелена енергия ли ще се влага и т.н.

Още от Анализи
Високият дял на младите, които не учат и не работят - фокус на нова стратегия