Какво сочи покачването на британската инфлация през юли?

Когато ресторантите отвориха отново в цяла Англия в началото на юли, бях изненадан от повишението в цената на порция бургер и чипс в кръчмата зад ъгъла от дома ми. Казах си, че примерът може да не е показателен. Мислех, че това трябва да е изключение, защото предпазливите потребители и отчаяните индустрии по-скоро би трябвало да тласнат цените към нивата отпреди кризата, пише Крис Джайлс за Financial Times.

Рязкото покачване на инфлацията във Великобритания през юли е повод да се замислим. Никой не би трябвало да я разглежда като предшественик на развихрени цени, като трябва да помним, че отклонения в данните се случват непрекъснато. Но в цифрите има достатъчно, за да се подчертаят поне ограниченията на икономическите стимули като отговор на коронавирусната криза.

Инфлацията на потребителските цени се покачи от 0,6% през юни до 1% през юли, което се дължеше основно на повишенията при домакинските стоки, дрехите и бензина. Сами по себе си тези ценови движения не са притеснителни. Базовата инфлация е подобна на тази в еврозоната, а общата е все още с 1 процентен пункт под целта на Английската централна банка (АЦБ) от 2%.

Освен това е почти сигурно, че инфлацията ще спадне през следващите месеци. Временното намаление на данъка върху добавената стойност за секторите на хотелиерството, ресторантьорството и развлеченията би трябвало да понижи цените до края на годината. Правителствените отстъпки за хранене в ресторанти на половин цена временно ще покажат свиване на инфлацията, когато данните за август бъдат публикувани.

Понеже загубата на работни места и желанието да се заздравят финансите на домакинствата вероятно ще ограничат възстановяването на потребителските разходи през есента, повечето икономисти омаловажиха последните данни за инфлацията като статистически шум. Това може да се окаже вярно, но моето упорито безпокойство е, че през целия период на пандемията имахме поредица от незначителни възходящи изненади в данните за цените. Те сочат, че слабото търсене няма обичайния си потискащ ефект върху инфлацията.

Вглеждането в данните показва, че бизнесът се опитва да прехвърли на потребителите допълнителните оперативни разходи от работата си в коронавирусна среда. Подстригването беше с 5,1% по-скъпо през юли, отколкото година по-рано, тъй като фризьорските салони трябваше да се справят с разходите за лични предпазни средства и с по-ниския капацитет. Подобни тенденции бяха очевидни при стоматологичните услуги и физиотерапията.

Покачването на годишната инфлация при дрехите и домакинските стоки, на фона на слаби летни продажби, предполага също, че търговците на дребно се стремят да защитят маржовете си в среда на изключително трудни търговски условия. Ако търговците на дребно смятат, че не трябва да намаляват цените в толкова изключителен момент, има вероятност, с възстановяването на продажбите, фирмите да прехвърлят надолу по веригата още от допълнителните разходи за мерките за защита на здравето от Covid-19, които трябваше да понесат.

Това може да повиши нивото на цените в сравнение с доходите, но не би се превърнало в инфлационна спирала. Повече фискални или монетарни стимули не биха ограничили последствията от този шок в предлагането. Трябва да плащаме повече за някои стоки и услуги, защото те са по-скъпи за производство.

Именно тази граница при стимулите е най-тревожна. При на практика нулевите разходи за финансиране на държавата, министрите с право отговориха на пандемията с безпрецедентен мирновременен ръст на публичните заеми (и съответно разходи), който замени добавената стойност, обичайно създавана от частния сектор.

Признаците за по-високи разходи в данните за инфлацията могат да се окажат първото твърдо доказателство за трайните щети, които вероятно ще бъдат причинени от вируса и необходимостта от социално дистанциране.

И така, данните за инфлацията са важни, не защото темпът й се повиши с 0,4 процентни пункта. Те може да са знак, че ще ям по-малко бургери в местната кръчма. Може да се наложи да затегнем коланите. А финансовото министерството и АЦБ може да имат по-малко пространство за действие, отколкото бихме искали, за да компенсират спад в жизнения стандарт.