В миналото централните банки определяха цената на парите, използвайки лихвите. В бъдеще изглежда те ще раздават пари. Тази седмица Федералният резерв на САЩ намали лихвите с четвърт пункт до диапазона 2-2,25 на сто.
Гуверньорът на Фед Джей Пауъл свърши възхитителна работа, представяйки намалението като нещо обикновено. Но светът на централното банкиране навлиза в неизследвана и потенциално коварна територия. Следващата фаза ще изисква голямо политическо умение и интелектуална храброст, пише за Financial Times Ерик Лонерган, фонд мениджър в M&G Prudential.
Със сегашните си положителни лихви САЩ изглеждат като аномалия. В еврозоната, Швейцария, Япония и Скандинавия официалните лихвени проценти са отрицателни. Като се има предвид фактът, че при предишни рецесии Фед намали лихвените проценти с 4 до 5 процентни пункта, тази перспектива може да не е далеч и за САЩ.
Самата идея за отрицателни лихвени проценти е объркваща за повечето хора и много икономисти смятат, че ефектите са контрапродуктивни. Централните банкери веднага ще отбележат, че са разработили редица инструменти след кризата през 2008 г. с технократски и тромави наименования като „бъдещи насоки“ и „количествено облекчаване“.
Тези термини включват опити за намаляване на лихвите. Насоките имат за цел да запазят лихвите по-ниски за по-дълго време, а облекчаването е опит за използване на покупки на финансови активи за намаляване на лихвения процент по държавния дълг, който е референтна точка за дългосрочните заеми на частния сектор. Така или иначе проблемът е един и същ. Когато лихвите вече са толкова ниски, по-нататъшните намаления са неефективни.
И така, накъде върви паричната политика? Един от вариантите е да предаде щафетата на фискалните власти. Миналата седмица Марио Драги, гуверньорът на Европейската централна банка, намекна за това, като заяви, че е „несъмнено“, че фискалните мерки ще бъдат необходими, ако икономиката на еврозоната се влоши допълнително. Олаф Шолц, германският финансов министър, бързо поля със студена вода това предположение. Предстояща подкрепа от фискалната политика изглежда като пожелателно мислене.
Ако лихвите се изчерпят като инструмент, а финансовите министерства са ненадеждни партньори, кой ще спаси положението? И как, ако настоящата рецесия в глобалната търговия се превърне в нещо по-пагубно? Три нови предложения набират подкрепа, като всички те включват предоставяне на пари на хората.


България, Гърция и Румъния се сблъскват с траен демографски спад
АПИ планира цялостен ремонт на Аспаруховия мост във Варна
България влиза под засилен европейски контрол заради висок бюджетен дефицит, какво следва
Китай и Русия в тайно съдружие се готвят за световна война
Дацов: Данъчната ни система е сред най-добрите в Европа - не товари бизнеса
Фондовете ще навлязат на жилищния пазар у нас до 10 г., засега все още са мираж
Козметиката може да е следващата мека сила на Китай
Фермерите в Уганда се противопоставят на петролопровод на стойност 5 милиарда долара
Ед Ярдени за инфлацията, цените и войната в Иран - Част 2
Ед Ярдени за инфлацията, цените и войната в Иран - Част 1
15 чудесни коли на старо, по-евтини от почивка в Слънчев бряг
Изоставена Toyota Land Cruiser възкръсна след години в гората
Суперколата на BYD: За европейци - 200,000 евро, за китайци - 64,000
Купена за 400 долара, тази кола струва 3 милиона днес
Прогрес: Volkswagen замени модерните косачки с... овце
Крал Чарлз Трети се срещна с Хари, Меган и двете внучета
Синер прекъсна приказката на Джокович на Уимбълдън
НАТО 3.0: проблемът на европейската сигурност остава зависимостта от САЩ
преди 6 години Айде стига злоупотреби с думите. Не че банкерите не ни ****, ама и тук да пробутваме такива изрази- байгън.Иначе, статията е добра за обща култура. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Не виждам кое е толкова смешно . Планът е твърде *** и от там произлиза неговото коварство . отговор Сигнализирай за неуместен коментар