На ЕЦБ й остана един инструмент – двустепенната лихва

Ако централната банка вдигне депозитния процент, докато снижи кредитния, ще спечелят както спестителите, така и заемателите

10:29 | 20.01.20 г. 22

Петър Нейков

Създател

Миглена Иванова

Редактор

<p>
Кристин Лагард. <em>Снимка: Ройтерс</em></p>

Кристин Лагард. Снимка: Ройтерс

Разпространено е схващането, че Европейската централна банка (ЕЦБ) - подобно на други големи централни банки - е достигнала пределите на паричната политика и че най-доброто, на което можем да се надяваме при управлението на Кристин Лагард, е политическа проницателност в придумването на неохотните политици да предприемат фискални стимули. Това не е вярно, пише за Financial Times Ерик Лонерган, макро хедж фонд мениджър за M&G Investments в Лондон.

Докато Лагард се подготвя да започне стратегически преглед на политиките и целите на ЕЦБ, на нея й е останал един инструмент: двустепенната лихва.

На практика това означава централната банка да преследва различни лихвени проценти по заемите и депозитите. Такива заеми могат също да бъдат ограничени до определени сектори - например за възобновяемата енергия. Тази политика би била по-ефективна от количественото облекчаване, бъдещите насоки или отрицателните лихви. Тя би предоставила мощен паричен стимул и би могла да включи турбото на Зелената сделка в Европа, смята той.

Ефектите от двустепенната лихва са най-лесни за разбиране, когато се съпоставят със стандартната политика. Обикновено, когато централна банка намали основната си лихва, очакваме това да усили харченето в икономиката чрез три основни ефекта. Лихвите намаляват за домакинствата чрез ипотеките; цените на активите се повишават, което кара хората да се чувстват по-богати, и цената на заемите за компаниите спада, което би трябвало да стимулира инвестиционните разходи.

Когато лихвите са много ниски или отрицателни, възникват сериозни проблеми. Лихвеният доход, който спестителите получават, се срива, повлиявайки върху потреблението, и рентабилността на банките се уврежда, което води до много непредвидени последствия.

Какво би станало, ако централната банка повиши лихвения процент по депозитите и намали този по заемите? И спестителите, и кредитополучателите ще спечелят. Историята ни учи, че такъв подход неизменно ще повиши търсенето, посочва експертът.

Най-силните аргументи в не толкова далечното минало дава китайската банкова система, където през 80-те и началото на 90-те години на 20 век лихвените проценти по депозитите и заемите бяха определяни независимо. Когато се наложеше стимул, лихвените проценти по заемите можеха да бъдат намалявани с повече от лихвите по депозитите. В икономика с декретни пари номиналните разходи винаги могат да бъдат стимулирани.

Може ли такава политика да работи с частна банкова система и независима централна банка? Много коментатори изглежда не са наясно, че с последното си действие като президент на ЕЦБ Марио Драги показа точно как се прави това.

Последна актуализация:

23:02 | 13.09.22 г.

напиши коментар

Специални проекти виж още

Коментари

Добави коментар

ДХДО
преди 4 години

Това е ясно, но в нормалните държави политиките на централната банка към ТБ се отразяват надолу към потребителите. "=====Хайде сега , па и ти нали трябва да има някъде и от нещо да печелят банкоматите ? 10 години стана, банкерчетата не могат и да си помислят за стандартен банкоФФ бизнес : взимаш депозит на 3%, фъргаш борч на 6%, щото а са мръднали лихвите по борча от келвиновата 0, а се е сгромолясало сичко, та се е не видело ... тая политика , разбира се важи за белия свят, там където е от системно значение, социалната, икономическата и политическа стабилност, дестинации забравени от Бога, (като нашата Патрия), на никой не му е особено жалко, да се експериментира ;)В страни от майтапа, след като се води такава координирана (!!) монетарно-банкова политика, както в щатите, така и на ниво ЕЦБ/ЕС, след като банkите и банkовия бизнес (на практика) се превръщат в нещо друго, никой не може да ме убеди, че такова незначително парче от пъзела, като БГ икономиката и вътрешното кредитно потребление, е проблем да бъдат дотирани по същата схема и при същите условия, още повече , че сме част от ЕССР, надянали сме си валутен боР, балансиран правителствен бюджет и т.н. и т.н. , повече от очевидно, там от където се взимат решенията се ЦЕЛИ определен, конкретен ефект с този различен подход.

отговор

Иван Митев
преди 4 години

ЕЦБ въведе занижена основна лихва за евро за стимулиране за европейски БВП. Тази лихва за евро осигури манипулиран европейски БВП. Общият европейски БВП прикри спадът на пазарния европейски БВП.Възникна европейска прикривана икономическа криза.Европейската комисия пренебрегва грешното въвеждане на евро. Сега европейските щети се умножават. Брексит, ситуациите във Франция и други европейски държави са факти за злокобни проблеми. С държавни заеми, прекратяване на полезни правителствени разходи и с друго е възможно временно да се забави развитие на съответна икономическа криза. Същото води към бъдещи завишени щети.Вариантите за ЕС са:Първи: Неправилното въвеждане на евро причинява щети. Европейската икономическа криза нараства. Пропускът на ЕЦБ нанася нови щети.Втори: Постижимо е спасение от икономическа криза.За устойчиво проспериращ ЕС е необходимо правилно въвеждане на евро.

отговор

abdul
преди 4 години

"отразяват надолу към потребителите"Вярно е, че има държави, в които се отразява повече, но те са по-скоро изключение от правилото.

отговор

panther
преди 4 години

Това е ясно, но в нормалните държави политиките на централната банка към ТБ се отразяват надолу към потребителите. "И спестителите, и кредитополучателите ще спечелят." Но засега май само на теория се обсъжда, а и ние не сме точно нормална държава.

отговор

abdul
преди 4 години

Хаха. В тази статия иде реч за депозитите на ТБ в ЦБ, не за мен и теб.

отговор

abdul
преди 4 години

Инфлация има и тя не е малка. Методологията за измерване е *** и това НЕ Е случайно.Не е вярно, че не се знае къде са парите. Парите са "там където трябва".

отговор

Mavi Goz
преди 4 години

ЕС влезе в неква ужасна спирала, където вече нищо не се знае...!!! Напр., ЕЦБ от поне 5 години печати по ?60-80 млрд. всеки месец и ги излива в банките. Инфлацията си стои темерутски под 2%, растежът не помръдва над 1% и малко и никой не знае тези новопоявили се планини от пари къде са отишли - от тях не остава и следа... .? Това са кинти-фантоми, ти се опитваш да им слагаш цветове... ;) Икономиката на Европа вече не съществува върху приходите от остойностен и продаден труд, а от некви неясни финансови магии, които некой ден ше секнат, като некой светне лампата...

отговор

abdul
преди 4 години

обезценяването на труда не идва толкова от пренасочването, колкото от печатането.кафевите се адаптират. зеленясват.

отговор

panther
преди 4 години

Не знам как е в нормалните държави, но в България лихвите по депозити са 0-0.5%. Лихвите по ипотечни кредити са около 3%, ГПР отива към 4%. А освен ипотечните кредити има и потребителски, има и кредитни карти с доста по-високи лихви, има и разни такси за каквото се сетиш, които постоянно се повишават. Банковата система постоянно е на сериозна печалба. Та не виждам проблем, ако лихвите по депозитите се повишат до около 2-2.5%. Няма да са по-високи от тези по кредитите и няма да има лесен вариант за "врътките" описани по-долу. Друг въпрос е че дори и ЕЦБ да вземе някакви мерки на теория, банките в Бг ще продължават да си правят каквото си искат.Трети въпрос е, че при нас 4 милиарда бяха откраднати по най-брутален начин и наказани няма. То в бананова държава - какво да очаква човек.

отговор

Mavi Goz
преди 4 години

Туй взима от кафевите и дава на зелените, а не пресушава икономиката като цяло.... което така или иначе ще доведе до пресушаване на икономиката, щото парите не са бонбонки, за да си ги боядисваш по мерак, а са цифрово изражение на вложен, реализиран и остойностен от пазара труд...

отговор