Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Путин трябва да се страхува от цената на една война с Украйна

Пазарната реакция на заплахата от инвазия сочи, че последствията може да се окажат прекалено тежки за руската икономика

Путин трябва да се страхува от цената на една война с Украйна

Снимка: Bloomberg

Преди повече от век руският вътрешен министър Вячеслав фон Плеве казва: „Тази страна се нуждае от кратка, победоносна война, за да спре вълната на революцията“. През 1904 г., в разгара на нарастващото обществено недоволство от царското правителство, той вижда предстоящия руско-японски конфликт като желано отвличане на вниманието от вътрешните вълнения, пише за Financial Times професорът по икономика Сергей Гуриев

Неговата доктрина обаче имаше зрелищен обратен ефект. Руската империя наистина влиза във война с Япония, но претърпява катастрофално поражение; последвалата революция от 1905 г. принуждава царя да създаде първата руска конституция и парламент (Думата). Самият фон Плеве не доживява да види това - той е убит през 1904 г. от същите революционери, които прокламираната от него война трябваше да възпре.

Предвид исторически ниския рейтинг на Владимир Путин и песимистичните възгледи на руснаците за икономическите перспективи на страната им, е трудно да не си припомним мисълта на Фон Плеве. Независимо дали Москва нахлуе в Украйна или не, тя вече отвлича вниманието на света - и обикновените руснаци - от нарастващите й проблеми, като стагниращите доходи, корупцията и катастрофалното справяне с пандемията от ковид. Руският опозиционер Алексей Навални силно вярва, че това е мотивацията зад сегашния външнополитически „спектакъл“ на Путин.

Но политиката на ръба изисква достоверни заплахи. Ако войнственото говорене на Путин не беше подкрепено от необходимото движение на войски, той нямаше да бъде взет насериозно. И макар да не знаем дали войната наистина ще се случи, перспективата за конфликт вече нанесе щети на руската икономика. Само на 24 януари фондовият пазар се понижи със 7% в рубли; този спад беше придружен от отслабването на рублата и поевтиняването на държавните облигации. От началото на годината деноминираният в долари индекс RTSI загуби почти 20 на сто. Той се върна към нивата си отпреди пандемията, въпреки че петролът, основната експортна стока на Русия, струва една с трета повече, отколкото тогава. Представянето на руския пазар е особено поразително, като се има предвид, че цени на акциите по света сега се търгуват с 20 до 40 процента над върховете преди пандемията.

Още по темата
24 януари също така беше безпрецедентен по отношение на хода на централната банка на Русия да подкрепи рублата. Бюджетът на Русия е балансиран, когато цената на петрола е 44 долара за барел. Когато тя е по-висока, руското министерство на финансите използва свръх приходите от износ, за да попълва държавния резервен фонд, като облага петролните компании с данъци и предава тези постъпления на централната банка, за да купува тя долари. Тъй като днешната цена на петрола е почти двойно над въпросното ниво, централната банка би трябвало да инвестира сериозно в долари. На 24 януари тя преустанови тези покупки.

Защо пазарите са толкова нервни? Макроикономическият фундамент на Русия всъщност е много добър: нейният брутен вътрешен продукт вече е над нивата отпреди пандемията и според изданието “Фискален наблюдател” на МВФ тя е единствената голяма икономика, която е балансирала бюджета си за 2022 г., с прогнозиран фискален излишък през 2023 и 2024 г. Резервният фонд на Русия възлиза на 12 процента от брутния вътрешен продукт (БВП). Държавният й дълг е много нисък, така че централната банка може да потуши инфлацията чрез повишаване на лихвите без съществена фискална болка.

Но инвеститорите все още са уплашени. Въпреки високата цена на петрола, изтичането на капитали е голямо, а рублата е слаба. Прогнозните темпове на растеж на БВП са доста под средните за света. Това е така, защото пазарите вярват, че най-лошото тепърва предстои. Инвазията в Украйна все още не се е случила, но и не е изключена - а една война би означавала нови, тежки санкции. Малко вероятно е Западът да наложи петролно и газово ембарго на Русия, както направи срещу Иран. Русия е водещ износител на петрол (отстъпващ единствено на Саудитска Арабия) и основен доставчик на газ за Европа. Съюзниците от НАТО обаче имат силата да навредят значително на финансовата система на Русия.

Ето защо пазарите калкулират значително поевтиняване на рублата и спад в цената на руския дълг. В случай на инвазия е вероятно Русия да бъде лишена от достъп до платежната система Swift, най-големите й банки да бъдат поставени под пълни санкции, а активите на най-богатите й граждани да бъдат замразени. Макар Русия да има значителни резерви и свой национален (макар и несъвършен) заместител на Swift, тя ще изпита допълнителни финансови проблеми и банкови фалити, които ще окажат влияние върху покупателната способност на обикновените граждани.

Ще спре ли това Путин? През 2015 г. той каза: „Нашият суверенитет не се продава“, намеквайки, че финансовата цена няма да му попречи да претендира за територия, която смята за своя. Оттогава той всъщност засили репресиите, като си гарантира, че общественото недоволство няма да се превърне в осезаемо политическо предизвикателство. От друга страна, това може да е грешка - точно както се оказа с доктрината на Фон Плеве. Пазарната реакция спрямо рискованата политика на Путин вече сочи, че истинска война може да му струва много повече, отколкото е в състояние да понесе.

По статията работиха: Петър Нейков, редактор Елена Илиева

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (65)

   1| 2| 3| 4| 5| 6| 7    
2
 
2
 
65
Dr. Vatnikov до: Valentin13
преди 3 месеца
Няма профилна снимка
Той мислел....спри до тук, че хората изпопадаха от смях, безмозъчна копейко!
5
 
1
 
64
преди 3 месеца
Няма профилна снимка
аз мисля, че Путин наистина се страхува от такава война, защото след нея ще трябва да управлява Европа и ще трябва да изпревари Сталин докато наложи ред. що народ ще се върне по Африка и Азия, що народ ще трябва да се определи мъж ли е жена ли е, зелени сделки, гейчовинеща и т.н.
5
 
4
 
63
преди 3 месеца
Няма профилна снимка
Крайно време е всички лузърчета и изтърбушляци, каквито са 99% от всички кремлофили, да разберат, че не са желани никъде по белия свят. И "нежелани" е много меко казано!
4
 
4
 
62
markov до: cherney
преди 3 месеца
Пак дрънканици без връзка с реалността. Едно и същ слушаме от няколко трола вече 7-8 години. " Русия ще воювала срещу целия свят " я точно го изброй поименно кои е точно целия свят че като гледам даже половината от НАТО се дърпат да не говорим за останалите ......
4
 
4
 
61
преди 3 месеца
Това е умен пост. По същата причина чучулото не смее да наложи реални санкции на Русия... щото на американците хич няма да им хареса - петрол 200$. Иначе порочетох коментарите надолулу, само за да се посмея. Русофобските тpoлове *** пак бълнуват как Русия щяла да се разпадне, а не виждат, че всъщност ЕС и САЩ едвам се крепят. Половината щати и граждани въобще не признават чучyлото с памперса за законен президент. Очевидно е, че ще загуби и междинните избори. В Русия нз да има сепаратизъм и някой федерален субект да не признава Вовата за законен президент. Той и Малкият мустак беше убеден, че само да навлезе с танковете и СССР ще се разпадне, после и Федерацията и тя... ама нещо не стана както го мислеше - и тъкмо сибирските дивизии обърнаха войната !!! Иначе Русия не иска война... но ако все пак стане - светът има повече основания да се страхува, отколкото Русия.

Още от Анализи
Урок от войната в Украйна - производството на храни трябва да се промени