Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Стабилността на ЕС отново ще обърка критиците му

Въпреки пандемията съюзът е в по-добра политическа форма от САЩ или Великобритания

Стабилността на ЕС отново ще обърка критиците му

Снимка: Bloomberg

Всеки път, когато криза удари Европа - независимо дали е дългова, бежанска или пандемична – гибелните пророци прогнозират най-лошото за ЕС. В разгара на дълговата криза мнозина предполагаха, че единната европейска валута няма да оцелее. Бях сред онези, които смятаха, че кризата с бежанците от 2015 г. може да направи Брюксел ирелевантен, пише Гидиън Ракмън за Financial Times.

Британската про-Брекзит преса продължава да прогнозира колапса на ЕС на почти седмична база. Covid-19 предизвика нов взрив на песимизъм. Американският икономист Пол Кругман наскоро направи преглед на справянето на ЕС с коронавируса и заключи: „Европейският проект е загазил сериозно“.

Няма съмнение, че справянето на ЕС с Covid-19 е лошо. Но това не би трябвало да доведе до мелодраматично отчаяние относно бъдещето на съюза. Европейският проект съществува от около 70 години, от създаването на Европейската общност за въглища и стомана през 1951 г. През това време той е преживял много кризи и самонанесени рани, като междувременно се е учетворил като размер. Може би е време да признаем, че това е доста устойчива организация.

Всъщност, ако търсите политически съюзи, които са „загазили“ или са заплашени от разпадане, САЩ и Великобритания в момента са по-правдоподобни кандидати от ЕС. Америка неотдавна видя Конгреса си щурмуван от разгневена тълпа, а една от двете ѝ основни политически партии отстъпи от демократичните принципи. Обединеното кралство се бори да се справи с подновеното насилие в Северна Ирландия и да предотврати втори референдум за независимост в Шотландия, който може да лиши кралството от една трета от територията му. В сравнение с това проблемите на ЕС изглеждат относително леки.

Скептицизмът относно дългосрочното бъдеще на ЕС обаче продължава да съществува. Той може да произтича отчасти от уникалния характер на съюза. Това е международна организация с много от характеристиките на държава, включително валута, парламент, върховен съд и централна банка. Тази хибридна природа на ЕС кара външни лица, свикнали да боравят с национални държави, да разглеждат съюза като неестествен или дори деформиран и следователно очевиден кандидат за ранна смърт, както човек, роден с органи на неправилни места.

В действителност заплахата от екзистенциална криза, разрушаваща ЕС, намалява. След гласуването на Обединеното кралство за Брекзит през 2016 г. имаше риск други европейски държави също да напуснат ЕС. Във Франция крайнодясната лидерка Марин льо Пен водеше кампания за Фрекзит, докато в Италия лидерът на дясната партия Северна лига Матео Салвини пропагандираше идеята страната му да изостави еврото.


Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (3)

1
 
2
 
3
korn до: Hahoto2
преди 3 седмици
Няма профилна снимка
Само преди 70 години европейците са се избивали по между си. Имало е много сълзи, ама не такива саркастични като твоите, един други-от гледка как бомба разпилява семейството ти на парчета или как някой разстрелва сина ти с автомат. А виж сега-ходим си на гости, въртим си търговийка и някак си се погаждаме. Ама кво знаеш ти, война видял ли си, само мрънкащ пред компа.
1
 
2
 
2
преди 3 седмици
Няма профилна снимка
Абсолютен хамелеон е ЕС. Никоя друга държава не е била под такав натиск последните години. Ударите идваха от всякъде, САЩ, Русия, Великобритания, Близкия Изток, Африка и за десерт пандемията от Ковид. Въпреки всичко съюза оцеля. Хора от 27 различни държави намериха начин да живеят в мир, въпреки многото проблеми в миналото. Не всичко е префектно, но Европа си остава приятно местенце с готини хора.
3
 
3
 
1
преди 4 седмици
Насълзиха ми се очите от тая мъдра статия...
Ей тука специално тренирам, каня и автора да се включи: https://www.youtube.com/watch?v=z1FJRCDvunM

Още от Анализи
Данъкът върху нетното богатство е най-благоприятният за капитализма