Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

България

Комитова: Бавните процедури за строителни разрешения гонят чуждите инвеститори

МРРБ подготвя промени в Закона за устройство на територия, които целят намаляване на корупцията и повишаване на качеството на строителството

Комитова: Бавните процедури за строителни разрешения гонят чуждите инвеститори

Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group

Бавните процедури за издаване на разрешения за строеж са причината да изгоним чуждестранните инвеститори. Дългото време, което отнемат, създава условия за корупционни практики, съобщи министърът на регионалното развитие и благоустройството арх. Виолета Комитова на пресконференция в четвъртък, цитирана от пресцентъра на МРРБ.

Тя обяви, че с подготвяни от ведомството ѝ промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ) ще се намали драстично корупцията и ще се повиши качеството на строителството. Някои от подготвяните промени ще целят да съкратят сроковете в процедурата за издаване на разрешения за строеж там, където е необходимо. „Това ще облекчи инвеститорите, гражданите и администрацията“, каза Комитова.

Предвид краткото време на служебното правителство сме си поставили ясни и прости задачи. Нямаме възможност за изменение на цялата нормативна уредба, свързана с инвестиционния процес. Обсъдихме идеите ни с браншовите организации и стигнахме до няколко важни промени в закони и наредби, отбеляза регионалният министър.

Тя съобщи, че чл. 148 в ЗУТ, който предвижда на терени, където не е приложена регулация да не може да се строи ще бъде променен. „Неприложената регулация доведе до строителна забрана в цялата страна“, коментира Комитова. Приетата от Народното събрание поправка в ЗУТ беше обжалвана от омбудсмана Диана Ковачева и по казуса има становища на Върховния административен съд и на Върховния касационен съд, че тя е противоконституционна. Тя предизвика остри критики и от браншови организации като Камарата на архитектите в България и Националната асоциация на строителните предприемачи.

„Поправката създава проблем не само за София, а и за най-малкия имот в най-малкото село. Трябва законодателна промяна за уреждане на казуса. Искаме да помогнем на общините, затова предлагаме връщане на уличната тегоба, за да могат те да придобиват части от имоти за изграждане на необходимата улична мрежа и техническа инфраструктура. В момента инвеститори и собственици на имоти плащат двойно за едно и също нещо“, подчерта заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството арх. Иван Шишков.

Още по темата
Казусът „Артекс“ е емблематичен случай. Инвеститорите на най-големите сгради не знаят докога важат разрешенията им за строеж, издадени преди тази поправка. Имаме волята да предложим промени на следващото Народно събрание, за да облекчим всички в България, каза още регионалният заместник-министър.

Не искаме да остава впечатлението, че се опитваме да решим случая „Артекс“. Това трябва да направи съдът в конкретния случай. Валидността на разрешенията за строеж досега беше обвързана с датата на откриването на строителната площадка. С промените в ЗУТ се опитваме да регламентираме сроковете от момента на издаването на разрешението на строеж, обясни началникът на ДНСК Влади Калинов.

Комитова припомни инцидента, при който дете загина заради оголен електрически кабел на столичния бул. „Иван Гешов“, захранващ поставени на тротоара павилиони. „Опитваме се да намерим решение, така че това да не се случва отново“, каза тя.

Временно прекарване на подземни комуникации ще може да има само при спазването на строги изисквания, включително за достъпността на средата, уточни началникът на ДНСК.

Строителният контрол няма правомощия да проверява строителни книжа и разрешения за поставяне на преместваеми обекти, какъвто е случаят на „Смокиня“. Затова не може да издава заповеди за премахването им. Предлагаме дирекцията да може да ги проверява и да издава заповеди за премахване на незаконосъобразните обекти, каза още арх. Калинов.

Инженерингът трябва да отпадне за всички строежи в България, в които има и един лев от държавните средства. Това е необходимо, за да се подобри качеството на строежите, да се намалят цената и корупцията, заяви Комитова. Тя обясни, че за целта се подготвят необходимите промени в Закона за обществените поръчки, според които за реализацията на един обект ще се провеждат отделни обществени поръчки за избор на проектант, надзор и строител. „Тогава няма как да се надписва сметката, а ще има реално състезание за цена, качество и срокове“, категорична бе арх. Комитова.

Отменихме изискването за задължително съставяне на технически паспорти за всички сгради до 2024 г., напомни министър Комитова. Този документ представя моментното им състояние, конструкцията и инсталациите на сградите. Според нас такъв трябва да се съставя само при извършване на реконструкция или ремонт. Затова отменихме това задължение за гражданите, като им спестихме по 1000 лева на семейство, обясни тя.

Работим по нови текстове на наредбата за достъпна среда, която предвиждаше всички апартаменти в жилищните блокове да отговарят на изискванията за хора със затруднено придвижване. За една година старата наредба е отменена. Смятаме, че има резон в една по-голяма сграда да има само едно такова жилище.

По статията работиха: автор Божидарка Чобалигова, редактор Аспарух Илиев

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (1)

0
 
4
 
1
преди 8 месеца
Няма профилна снимка
Специално за България, другата дума за чужди инвеститори е пране на пари.

Още от България
Ремонтът на тунел „Витиня“ приключва до края на септември