Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Икономика и политика

АИКБ иска отлагане на увеличаването на минималната заплата за 2020 г.

Повишението до 560 лева догодина ще защити нискодоходните групи и ще ограничи риска от бедност сред работещите, аргументира предложението социалният министър

АИКБ иска отлагане на увеличаването на минималната заплата за 2020 г.

Снимка: Димитър Кьосемарлиев,  Investor Media Group

Работодателските организации за пореден път се противопоставиха на административното увеличение на минималната работна заплата, заложено и за 2019 година. Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) обсъди предложението на Министерския съвет минималната работна заплата от 1 януари догодина да се повищи от 510 лева на 560 лева.

Бизнесът за пореден път настоя за механъзим, по който да се определя минималното възнаграждение, основан на ясни икономически критерии, както е заложено в ратифицираната Конвенция 131 на Международната организация на труда. 

Още по темата

Социалният министър Бисер Петков посочи, че ръстът на минималната заплата с 50 лева догодина ще защити нискодоходните групи и ще ограничи риска от бедност сред работещите. По думите му предложеното увеличение отговаря на обективната икономическа и социална рамка на страната. Стабилните макроикономически показатели и търсенето на работна ръка са предпоставка за увеличаването на всички доходи. Очакванията са за запазване на добрия бизнес климат в страната и на заетостта, мотивира предложението Бисер Петков.

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) настоя да бъде отложено увеличаването на минималната работна заплата, предвидено за 1 януари 2019 година. Аргументът на работодателската организация е, че в 15 икономически дейности средната заплата е на нивото на минималната.

Председателят на АИКБ Васил Велев цитира данни от проучване сред индустриалците, според което 9 на сто смятат, че минималната заплата трябва да е по-ниска и от сегашните 510 лева. От организацията са против ръста на минималната заплата догодина, защото в различните сектори и региони икономическата ситуация е различна. Минималната работна заплата не може да бъде еднаква за всички икономически дейности. Трябва да се договаря така, както се случва в половината работеща Европа, посочи Васил Велев.

Асоциацията на индустриалния капитал в България настоява за въпросните 15 икономически дейности новият размер на минималната работна заплата от 560 лева да влезе в сила от 1 януари 2020 година.

Става въпрос за застрашени икономически дейности, като пчеларство, производство на хляб и тестени изделия, на производство на облекло, хотелиерство и ресторантьорство, медико-социални грижи. В тези дейности средният осигурителен доход е на равнището на минималната работна заплата за следващата година, уточни Васил Велев.

В някои области всички получават едно и също - квалифицирани и неквалифицирани, трудолюбиви - мързеливи, каза Велев. И допълни, че половината европейци работят в страни, където минималната месечна заплата се договаря между социалните партньори, а не се определя административно, като там средните заплати са с 60% по-високи.

Велев акцентира, че социалните партньори са поставени пред свършен факт заради средносрочната бюджетна прогноза, която се прави без съгласуване със социални партньори. Чрез нея се знае минималната заплата не за година напред, а за три, посочи Велев.

Тристранният съвет обсъди и проект на Министерския съвет за промяна на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж днес. С промяната новата месечна помощ за деца с починал родител ще може да се получава с останалите видове помощи по Закона за семейните помощи за деца, но няма да може да се получава с персонална пенсия на дете от Кодекса за социално осигуряване. Така от 1 януари 2019 г. ще е валидна нов вид месечна помощ за дете без право на наследствена пенсия от починал родител, която се отпуска без доходен критерий, ако са налице и останалите предпоставки.

Поправката бе критикувана и от бизнеса, и от синдикатите. Васил Велев отбеляза, че липсата на доходен критерий при определянето на новата помощ на практика дава помощи на хора, които са заможни. От КНСБ също заявиха, че се подпомагат дори и хора, които нямат потребност и възразиха срещу липсата на подоходен критерий. Законът вече е в правния мир и нямаме възможност да възразяваме срещу постановлението, отбеляза Ася Гонева.

Подобно е и мнението на Димитър Манолов от КТ "Подкрепа" Димитър Манолов, който каза, че през закона се подпомагат социално хора във високи подоходни групи. За тези деца се получават семейни добавки без подоходен тест, а сега и втора възможност, отчете той.

По статията работи: автор Евгения Маринова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Икономика и политика
Радев: Писмеността и духовността са вградени в темелите на нашата държавност