IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Над половината от населението на България играе хазартни игри

Средно играещите у нас харчат по 15 лв. на месец или общо по около половин милиард лева на година, показва проучване на Галъп

16:21 | 27.04.18 г.
<p>
	<em>Снимка: Pixabay</em></p>

Снимка: Pixabay

Над половината (57%) от населението на България играе хазартни игри, показват данни от новото издание на традиционния сондаж на „Галъп интернешънъл“ по актуални теми. 

Според прочуването 5% от запитаните твърдят, че редовно играят игри като тото, лотария, посягат към форми на хазарт и т.н. Те се равняват условно на близо 300 хиляди души. Тези хора харчат средно по 43 лв месечно за такъв тип игри.

Почти една пета пък (или над 1 млн.) казват, че играят от време на време и харчат средно по 21 лв. месечно. Играещите много рядко са 33% (над 1,8 млн.) и влагат по 9 лв на месец в това.

43% пък са тези, които твърдят, че не играят такива игри. Средно играещите у нас харчат по 15 лв. на месец. Най-общата калкулация показва, че за такъв тип игри хората явно харчат по около половин милиард на година. Това е приблизително около 5% от ежедневните харчове за хранителни стоки и стоки за бита например.

42% от българите смятат, че в живота у нас може да се успее преди всичко с повече късмет. Малко над половината са на мнение, че се успява преди всичко с повече работа. Делът от 42% не е малък и свидетелства за важни народопсихологически особености, за качеството на живот на мнозина у нас, както и за усещането за несправедливост, коментират от Галъп.

Огромното мнозинство - 86% - от играещите хазарт свидетелстват, че никога не са печелили сума, която да смятат за значима. Сред останалите пък личат най-вече хора печелили до 99 лв. За по-големи суми споменават малцина, а само 1% от общо всички запитани в изследването твърдят, че са печелили суми над 5 хил. лв.

Галъп Галъп

Мнозинство от 68% казват, че не познават човек, който да е спечелил значителна сума. Още по-голямо мнозинство – 81% - смятат, че да се спечели значима сума в такива игри не е лесно. 9% са на обратното мнение, а останалите се колебаят. Данните свидетелстват, че общественият разум и предпазливост по-скоро са запазени, въпреки немалките нива на социално недоволство.

На този фон лансираната от вицепремиера Валери Симеонов идея за ограничаване на рекламата на хазарт се възприема добре. 55% се съгласяват със забрана на реклама, но не и на самите игри. 14% са крайни и биха се съгласили даже на забрана на игрите. 27% пък искат всичко да остане, както досега. Останалите се колебаят.

Мнозинство от 60% са чули за речта на президента с критика към правителството за членството на България в еврозоната и Шенген, а мнозинство то 69% от тях я одобряват. 19% не я одобряват, а останалите се колебаят. Общото ниво на критичност към властта у нас остава силно въпреки подкрепата за външнополитическите действия на Борисов, уловена в предишни изследвания. Затова и 91% смятат, например, че скорошното бягство от затвора е атестат за слаба работа на властите, а само 7% приемат, че подобни неща могат да се случват дори и при добре свършена от страна на властите работа, а обясненията от типа „Монте Кристо“ не се възприемат.

Друга идея от последните седмици – собствениците на по-замърсяващите автомобили да плащат повече, се възприема на принципно ниво. Мнозинство от 66% одобрява. Очевидно обаче тази идея би се натъкнала на обострената социална чувствителност. Тази чувствителност личи в ред индикатори, като например подкрепата за предложението на Корнелия Нинова за намаляване на заплатите (91% от запитаните), мнозинството от 84%, което казва, че в този момент не би могло да понесе увеличение на цената на тока или пък мнозинството от 63%, което се противопоставя на връщането на царските имоти, отичатат още от Галъп.

Галъп Галъп

Високо е и желанието за прекратяване на злоупотребите с инвалидни пенсии - 92% от запитаните споделят, че такива злоупотреби са много и това трябва да се прекрати. Това е още един израз на нарушеното усещане за справедливост. Сагата с Иванчева обаче по-скоро поляризира общественото мнение. 44% намират, че случващото се с Иванчева изглежда по-скоро скалъпено, 34% са на обратното мнение, а цели 22% не могат да преценят. Тези резултати показват, че независимо от силното обществено желание за справедливост, охраната на човешкото достойнство като ценност стои високо в скалата на българите.

В същото време ясната позиция на прокуратурата по казуса с Желяз и останалите българи, търсени в САЩ (заявена още в средата на месеца), печели симпатии за прокуратурата и главния прокурор – мнозинство от 60% одобрява това, че прокуратурата не потърси задържане на всяка цена за Желяз и другите.

Прочването е проведено сред 801 души чрез телефонно интервю по панелна методика, осигуряваща надеждност, между 19 и 22 април.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 22:04 | 11.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

Финанси виж още