Сивата икономика пак тръгва нагоре

През 2010 г. индексът на скритата икономика при бизнеса започва отново да се покачва, след като през октомври 2009 г. беше достигнал най-ниското си ниво от 2,2 пункта. Това обяви днес директорът на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) Руслан Стефанов при представяне на годишен анализ за динамиката на сивата икономика у нас.

Според методиката на ЦИД ядрото на скритата икономика е така наречената криминална икономика, буферната зона е сивата икономика, а периферията е натуралната икономика.

През юни 2007 г. е бил последният пик в ръста на сивата икономика, достигащ 2,8 пункта, а през октомври 2009 г., в разгара на кризата, той е бил едва 2,2 пункта. През декември 2010 г. обаче фирмите, които отказват да плащат данъци и осигуровки, значително нарастват, като делът им надхвърля 2,5 пункта, сочи анализът.

В същото време индексът на скритата икономическа активност на населението леко намалява, което икономистите обясняват с различния ефект на кризата върху дейността на компаниите и върху самото население. По данни на ЦИД хората, които определят себе си като икономически неактивни през последната година, достигат 1,7 милиона души.

Според експертите от ЦИД официалните данни не дават отговор на въпроса къде са отишли общо 380 хиляди души, колкото са намалелите заети в икономиката. Предположението е, че част от тях са се върнали по родните си места и са започнали натурално производство, а други са емигрирали.

За последните две години значително се е увеличил делът на хората, които получават по-висока заплата от тази, на която се осигуряват. Този дял е нараснал с около 12%. А с около 5% е увеличението при заетите без трудови договори, сочи докладът.

От ЦИД смятат, че мерките на правителството за противодействие на скритата икономика, са неефективни. Налага се изводът, че трудно ще се постигне желаният резултат за пресичане дейността на големите играчи, които имат най-голям дял за развитието на скритата икономика в страната.

Експертите предлагат държавата да използва по-добре инструментите на бюджетната и икономическата политика, като се осъществи и по-сериозен контрол при спазването на законодателството от контролните органи. Целта е институциите да насочат противодействието си срещу местните и национални олигархични мрежи.

Анализаторите не се ангажираха с конкретен процент за дела на сивата икономика от БВП, но въз основа на данните на НСИ и БНБ те допускат, че скритата икономика е 23% от БВП, което е изключително сериозен процент в сравнение с останалите европейски държави.