Акция "безплатно саниране": къде се крият рисковете

Предвижда се от 2016 г. финансиране по програмата да се отпуска и за сгради, които през 2015 г. не са попаднали в обхвата ѝ – блокове с до 36 апартамента в тях, намиращи се в общини, които не са бенефициенти по новата оперативна програма „Региони в растеж“ (2014 – 2020 г.).

Програмата ще финансира дейности по конструктивното укрепване на блоковете, ако е необходимо, както и ремонтни дейности на общите части на блоковете - покриви, фасади, стълбищни и асансьорни клетки и др., и мерки за енергийна ефективност – топлоизолация, смяна на дограма, локални инсталации за отопление и т. н.

За да кандидатстват по програмата, живущите в блоковете трябва да проведат общо събрание, да учредят сдружение на собствениците в общината и да го регистрират в Агенцията по вписванията като юридическо лице. След това се подават документи по образец в местната администрация. Ако общината одобри сградата, собствениците подписват споразумение с нея, с което ѝ делегират правото да ги представлява пред Българската банка за развитие, чрез която се разпределя бюджетът на програмата (1 млрд. евро).

Общината има ангажимент да проведе всички тръжни процедури и да организира ремонтите по сградите съгласно методическите указания на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Добра идея, слаба рамка – предпоставки за лошо изпълнение

Програмата стартира скоростно точно в навечерието на подготовката за местните избори. От декември насам на обществеността се обявява с фанфари информация за инициативата „на час по лъжичка“. Няма количествени сметки, няма заложени конкретни очаквания под формата на енергийни спестявания.

Оставяме настрана спора доколко е редно и оправдано рехабилитация на частни жилища да се осъществява с държавна помощ, с което се нарушава основното изискване държавата да е равноотдалечена от всички свои граждани. Повечето държави от бившия източен блок отдавна реализираха подобни програми с висок дял на безвъзмездното финансиране, но като пилотни, демонстрационни проекти. В последствие грантовете постепенно намаляха до около 35%. Пълното покриване на разходите може освен това да се разгледа и като незаконна държавна помощ и да подлежи на санкция, която също ще се плати с пари от данъци.

На първо място прави впечатление критерият за допустимост по програмата – първи по ред, първи по право. Как обаче ще се определи кой е бил първи, като няма общ регистър на подадените заявления? Подобна електронна система вече беше поискана от местните администрации в лицето на Националното сдружение на общините в България, но едва ли ще бъде изградена.

Търговете за инженеринг – т. е. едновременно за проектиране, строителство и надзор, с критерий най-ниска цена, са предпоставка, от една страна, за злоупотреби със средствата, а от друга – за некачествено строителство, още повече, че капацитетът на общините да контролират процеса е силно ограничен. За това вече предупредиха редица организации, включително и Камарата на архитектите в България.

Заради липсата на индикативни сметки фирмите, които ще се включат в обществените поръчки, няма как да знаят каква цена да дадат. Много от тях, за да минимизират риска от евентуални преразходи и непредвидени разходи, вероятно ще завишат офертите си. От друга страна, критерият "най-ниска цена" е предпоставка за влагането на по-евтини и некачествени материали. Така ремонтът може да постигне точно обратен ефект – вместо да подобри комфорта на обитателите на жилищата, да го влоши.