Б. Игнатов: Необходим е регистрационен режим в строителството

Какви резултати се отчитат от въвеждането на фигурата на водещия проектант при предишните мащабни промени в ЗУТ?

Тези текстове не работят и от колегията има много повече оплаквания, защото никой не вижда полза от тях. Идеята е била добра, но явно не е въведена в пълния си вариант и всъщност това е още едно стъпало в цялата верига от одобрения и съгласувания. Това реално не носи облекчение на никого. Мислим и по този въпрос как да се регламентира това – кой е водещият проектант и кой го определя. В закона в момента пише, че възложителят определя, но по принцип това не е съвсем в квалификацията на някои възложители. Би трябвало да има наредба, която да определя кой трябва да е водещ проектант и какъв да е екипът, който да стои зад проектите. Ако минем към истинската реформа – регистрационен режим на проектите, водещият проектант ще се реализира напълно, каквато е и европейската практика.

В последните месеци ескалира темата за презастрояването. Доколко проблемът се корени в неизпълнението на нормативната рамка и в пропуски в общите устройствени планове, където ги има?

Проблемът се корени в реституцията, която е проведена в реални граници в жилищните комплекси на големите градове, не само в София. Този проблем непрекъснато ще идва на дневен ред. Можело е нещата да се случат по друг начин, със справедливо, равностойно обезщетение със земя на друго място. Обектите, които в момента се проектират и строят на тези имоти, смея да твърдя, че 95% от тях със сигурност са законни и спазват нормите. Сигналите за нарушения трябва да се проверяват и не може да се генерализира, че всички са нарушители.

Наскоро направихме и кръгла маса, поканихме всички засегнати страни, за да се стигне до извод и план за действие конкретно за кв. „Младост“ в София. Изводът е, че трябва да се спазва законът и устройственият план, който е приет, има силата на закон. Има си показатели за застрояване и обектите или са в показателите, или не са, т.е. са в нарушение.

В жилищните комплекси от самото им създаване са заложени изключително ниски показатели за плътност на застрояване – под 20%, в някои е 16-18%. В това се крият огромни резерви за градовете, в чиито центрове например плътността на застрояване достига и 60%. Усещането за презастрояване е субективно усещане на хората, защото те са свикнали със съществуващите условия.

Усещането идва по-скоро от изчерпването на капацитета на инфраструктурата, недостиг на парко места, задръствания, липса на инфраструктура и т.н...

Конкретно за „Младост“ не можем да кажем, че няма инфраструктура, а напротив, затова и има такъв голям интерес от инвеститори. Поне в сравнение с други места ситуацията е по-добра. При тази плътност на застрояване възниква въпросът – ако хората искат да се запазят тези частни имоти като зелени площи, те трябва да бъдат откупени от общината, но кой ще плати за това? А и в други квартали плътността на застрояване достига 30-40%, като тенденцията е в цял свят да се върви към уплътняване на градовете, вместо разрастването им, за да не се завзема околната природа. Градове с 20% плътност на застрояване няма, характеризират се с висока плътност и интензивност заради наличието на много хора.

За София конкретно много се говори за потенциала на северните части, но градът продължава да се развива в южна посока...

И аз като архитект виждам, че на север трябва да е развитието на града, има качествени терени и условия. Това трябва да е политиката на общината – да прокара общия устройствен план и да го реализира. Крайно време е в общините в България към общите устройствени планове да се приемат и реални бизнес планове за прилагането им и да има механизъм за проследяване на изпълнението им. Общият устройствен план на София е приет през 2009 г., но ние не знаем какъв процент от него е изпълнен.

А последните промени в Закона за устройството на Столичната община? Те как биха се отразили?

Смятам, че изработването на практика на ЗУТ за София е вредна и грешна стратегия. Този закон за Столична община е една традиция още отпреди 1944 г., но това е на практика текстовата част към общия устройствен план. Тази традиция според мен трябва да бъде прекратена и общият устройствен план да си има текстова част. Този закон започва да се изражда и разраства с неща, които са в разрез със ЗУТ. Въвеждат се специални правила за София и ако така вървят нещата, в един момент ще се появи ЗУТ Пловдив, ЗУТ Варна и т.н. или пък проектантите, които работят в София, ще трябва да минават специално обучение, че познават един съвсем друг закон. Това за нашата малка държава е неприемливо и ненужно.