На изпитващите затруднения европейски банки, които се наложи бъдат спасявани от правителствата или Фонда за финансова стабилност на еврозоната (EFSF), който за момента е в размер на 440 млрд. евро, ще бъдат налагани санкции, включително принудително преструктуриране или в най-лошия случай контролиран фалит, пише Financial Times.
Информация за предложението се появи след няколко седмици на интензивни преговори между европейските лидери и банките за това дали евентуалното принудително рекапитализиране на финансовите институции трябва да бъде обвързано с различни правила от тези при досега оказваната стандартна правителствена подкрепа за банковия сектор.
Европейските лидери ще се срещнат в неделя, за да одобрят спасителен план за европейската финансова система, който ще е фокусиран върху повишаването на капиталовата адекватност на банките.
Европейските банкови регулатори са идентифицирали недостиг от 80 млрд. евро в случай, че оценката на проблемните банкови активи бъде приравнена към пазарната, а капиталовата адекватност на банките бъде повишена до 9%.
В проектодокумент, с който Financial Times разполага, европейските лидери заявяват, че условието за „преструктуриране е абсолютно задължително в случай, че съответната банка се наложи да бъде спасявана“.
Условието, сходно с правилата, приложени от Европейския съюз (ЕС) по време на финансовата криза, има за цел да обезкуражи банките от практиката да търсят правителствена подкрепа и вместо това да ги стимулира да понижават своята задлъжнялост, коментират банкери.
Според проектодокумента EFSF ще може да изкупува активи на първичните и вторичните облигационни пазари, както и да предоставя предпазни заеми на изпитващи затруднения правителства.
Проекторешението обаче не уточнява откъде EFSF ще получи необходимите капитали, за да финансира предпазните кредитни линии, които националните правителства ще отпускат за рекапитализиране на банковия сектор. Тези кредитни линии ще са в размер на 2 до 10% от БВП на съответната страна и ще бъдат отпускани за срок от 2 години.
„Важно е наличните средства да са в достатъчно голям размер, за да създадат увереност, че страните разполагат с достатъчно фондове, за да посрещнат финансовите си нужди“, се казва в документа.
Страна, която е одобрена за заем от EFSF, ще получи средства за една година, въпреки че този срок ще може да бъде разсрочван два пъти за по 6 месеца. За периода на ползване на средства от EFSF фискално по-неблагонадеждните страни ще трябва да се съгласят на „засилен финансов надзор“.


Борисов: Имам по-голяма вяра на Радев, отколкото на ПП–ДБ
Днес Румен Радев ще депозира оставката си
Таро хороскоп: Какво вещаят картите на 20-ти януари?
Виц на деня - 20 януари
Жълт код във Варна заради много студено време
Ерата на изобилните ресурси за война на Русия приключва
Базуката на ЕС: Ще бъде ли използван инструментa против принуда за Гренландия
Унгарската Mol ще купи дяла на "Газпром" в санкционираната сръбска рафинерия
Източна Европа взе втората най-важна позиция в ЕЦБ
Въпрос за $10 трилиона: може ли Европа да използва фондовия пазар срещу Тръмп
Mazda спира два от малките си модели
Най-продаваните мотоциклети в България през 2025
Най-мощният Land Cruiser 300 идва в Европа, но няма да е за всички
Половината коли в България са дизелови
Eто го новото Volvo EX60
Европа замисля ново НАТО - без САЩ, но с Украйна
Протест в Дания „Make America Go Away“
Руски удари по Киев с дронове и ракети, части от града са без ток и вода
Отново мразовит ден, обявен е жълт код за студ в Северна България
Доларът поевтиня към еврото заради Гренландия
преди 14 години Защо не ги накажат като не ги "спасят" - крайно време е. Това банковото дело бие на плановото стопанство в като европейската селскостопанска политика - субсидии, субсидии. Ами и аз искам спасение - спасете ме бе, имам да връщам кредит, а пък след това съм готов на контролиран фалит...Обещавам ще си пиша високи заплати през това време, но бонусите няма да пипам. отговор Сигнализирай за неуместен коментар