Пътят към новата Великобритания

Важно е да се реши и спорният въпрос за миграцията. Всяко истинско решение трябва да включва финансиране за подпомагане на общности, чиито здравни заведения, училища и други обществени услуги са под натиск заради над средния ръст на населението. Преговорите по ЕИП трябва да започнат на базата, че нашето членство трябва да включва протокол по миграцията и способността да се използва защитна клауза при засилване на натиска.

Осмата и дори по-голяма несигурност обаче засяга бъдещата глобална роля на Великобритания. Въпросът е как тя ще отговори на необратимото изместване на гравитационния център на глобалната икономика към Азия и на технологичните иновации, които променят изцяло индустриите и заетостта – а с това и засилват тревогите на гласоподавателите за перспективите за работата им и бъдещия им живот.

Резултатите от референдума разкриха висока концентрация на настроения в защита на Brexit в градовете, които преди бяха центрове на британската индустриална революция, но сега са залети с изоставени заводи и работилници в резултат на азиатската конкуренция.

Резултатът изложи на показ и една лейбъристка партия, разделена между лидерите, противопоставящи се на глобализацията, и парламентарната група, която знае как да обясни как глобализацията може да бъде управлявана в интерес на обществото.

Управляващите консерватори също са разделени в отношението си към глобализацията. Някои вярват в глобална свобода за всички, други смятат, че Великобритания не трябва да има чуждестранни ангажименти, а трети, подобно на лейбъристите, вярват, че трябва да се остане част от ЕС, който е не проблемът, а част от решението при управлението на глобализацията.

Великобритания след референдума се нуждае от по-всеобхватен дебат за това как да се справи с предизвикателствата от глобалните промени и как ще работи с международната общност, за да постигне това. Осъществима програма за управление на глобализацията ще разпознае, че всяка страна трябва да балансира самоуправлението, което иска със сътрудничеството, от което се нуждае. Това би включвало координирани парични и фискални политики в страните от Г20, нови усилия за разширяване на световната търговия, нови национални програми за справяне с неравенството и насърчаване на социалната мобилност, както и по-прецизен фокус върху науката, технологиите и иновациите като ключови за бъдещия растеж.

Докато изглежда сякаш глобализацията няма свои лидери, противниците ѝ ще задушават реформите, ще заглушават търговски сделки като Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ/TTIP) и Транстихоокеанското партньорство (ТТП/TPP) и ще правят националните икономики по-затворени. Сега, изправена пред живот извън ЕС, Великобритания не може да пренебрегне или заобиколи тези глобални проблеми. Великобритания трябва да реши дали да устои на протекционисткия импулс, който задвижи Brexit и къде може да се включи, за да накара глобализацията да работи.