Икономическият преход на Западните Балкани още не е завършил

Реформите в Русия

„В руските реформи се събраха всички лоши страни от промените, настъпили в бившите соцстрани", посочи Андрей Нечаев, първият икономически министър на съвременна Русия, който има роля за намаляване инфлацията през 2000 г. от 2000 на 80%, както и принос при осъществяване на либерализацията.

"Липса на реформи, липса на консенсус сред елита, конфронтация между изпълнителната и законодателната власт, която приключи с „разстрелян“ парламент през 1993 г. след което президентът получи широки правомощия чрез Конституция за една полуавторитарна държава, която не може да се нарече демократична. След разпада на СССР държавата нямаше граници, митници, централна банка. Руските реформи бяха радикални само в началото – през 1992 г. , след това започна лъкатушене с популистка финансова политика, която докара кризата през 1996 г. и предизвика недоволството на населението“, коментира той. 

Като най-голяма грешка на руските реформи Нечаев отчете, че зад тях не са стояли силна партия и правителство, което да ги проведе.

„Никога в Русия не е имало правителство, подкрепено с парламентарно мнозинство. Сега махалото се задвижи в другата посока – силната политическа партия се крепи на чиновници при консенсус между президент – правителство – парламент. Проблемите на руските реформи са в здравеопазването, образованието, пенсионната система. Те не приключваха, а когато започваха, имаше корупция и злоупотреби“, заяви Нечаев.

Той изрази притеснението си, че е започнала промяна в капиталовата пенсионна система и ако се ликвидира вторият ѝ стълб, след 10-15 години страната ще се изправи пред сериозен проблем.

„Моделът, който беше избран през средата на 2005 г., залагаше на реформи „със златен дъжд от долари“. Той обаче спря, след като разчетите преминаха от 10 до 110 долара за барел. Сега бюджетът се прави консервативно при 50 долара за барел. При липсата на спринцовката от нефтени долари в Русия никой не се съмнява, че следващият президент ще е Путин, след което той ще стане премиер", коментира смяната на постове икономистът.

„Има и две възможности за развитие на Русия – създаване на пазарни институции с подкрепата на частната инициатива при развитие на високите технологии и още одържавяване на компаниите в името на бюджета. Ако нищо не се направи, ни чака стагнация", прогнозира Нечаев.

По думите му след няколко месеца, когато са изборите, ще се разбере по какъв път ще продължи Русия. И подчерта, че руската политика се определя от риска от боязън от стратегически предизвикателства.

Според него дори политическата опозиция се ръководи от същия кабинет на управляващата партия и затова съществува „политическа идилия“.

Андрей Нечаев е категоричен, че другата опозиция не се допуска до избори и заради ограничението да разпространява информация, която се ограничава само с интернет.

„Въпросът е докога ще издържи търпението на руското общество при сблъсъка между телевизора и хладилника, където засега побеждава хладилникът", коментира той.

Той е на мнение, че руският модел е сложен компромис на реалност и политическа власт.

„Главният проблем на държавата в Русия е не как да привлече чуждестранния капитал, а как да задържи собствения в страната. Проблемите са свързани с незавършените реформи от 1990 г., когато се подтискаше частната инициатива и се търсиха външни и вътрешни врагове при агресивна външна политика в Крим и Сирия“, заяви анализаторът.