Проблемът с глобалния дълг се нуждае от дебат

Този месец щекотливата тема за дълга се прокрадва със закъснение в политическия радар на Вашингтон. Миналата седмица финансовият министър Джанет Йелън предупреди, че правителството на САЩ ще остане без пари през октомври, ако Конгресът не повиши тавана на дълга (т.е. лимитът за заеми), пише Джилиън Тет за Financial Times.

Междувременно администрацията на Байдън се сблъсква с опозиция, тъй като се стреми да повиши данъците за богатите американци, за да финансира предполагаемия си разходен план за 3,5 трлн. долара без да добавя към постоянно набъбващия дълг.

Но на фона на тези вътрешни фискални битки току-що дойдоха тревожни данни от друга част на Вашингтон (Института за международни финанси - IIF, банков орган), на които инвеститорите, регулаторите и гражданите също би било добре да обърнат внимание.

„Пандемичната актуализация“ на IIF относно глобалния дълг показва степента, до която последният призив на Йелън е само един малък пример за много по-широка световна тенденция на неумолимо нарастващи заемни нива. Единственото нещо, което е по-забележително от размера на този дългосрочен скок, е, че има толкова малко обществен дебат за неговите последици, до голяма степен защото гласоподавателите и инвеститорите са склонни да се разсейват от краткосрочни проблеми, които се случват в собствените им дворове.

Въпросът за глобалния дълг е класическа област на „социалното мълчание“, ако трябва да цитираме концепцията на френския интелектуалец Пиер Бурдийо. Той представи идеята за проблем, „скрит” на видно място, който обикновено пренебрегваме, защото изглежда се развива бавно, технически такъв или смътно познат поради нашите културни пристрастия.

Помислете за следните числа. IIF изчислява, че общият глобален дълг е достигнал рекордните 296 трлн. долара в края на второто тримесечие на 2021 г. спрямо 271 трлн. година по-рано. На държавите, нефинансовите корпорации, финансовия сектор и домакинствата се падат съответно 86, 86, 69 и 55 трлн. долара.

Добрата новина за всеки, притеснен от прекомерния дълг, е, че възстановяването на глобалния растеж след блокадата по-рано тази година леко понижи съотношението на глобалния дълг към брутния вътрешен продукт от рекордните 362% през март до 353% през юни.

Лошата новина обаче е, че „само“ 353-те процента са много над нивото от 333 процента, наблюдавано преди пандемията, при която правителствата започнаха финансово разхлабване, предизвикано от кризата. Нещо повече, в началото на десетилетието съотношението беше близо до 300%, а през 2008 г. беше 280%. Да, четете правилно: след като светът претърпя Голямата финансова криза, която предизвика безпокойство от прекомерния ливъридж, глобалните заеми нараснаха с повече от една трета.