Проблемът с глобалния дълг се нуждае от дебат

Оптимистът може да каже, че това няма значение по три причини. За американците един леко успокояващ детайл от данните на IIF е, че голяма част от скорошния скок се е случил в Китай. В САЩ скоростта на цялостното натрупване на нов дълг се забави напоследък, тъй като корпоративните заеми намаляха на фона на икономическата несигурност, макар че държавният дълг и този на домакинствата нарасна.

Втората причина да не се притеснявате, според някой наблюдатели, е, че този скок все още не е накарал инвеститорите да изпаднат в паника по системен начин. Да, има ниши с пазарни тревоги, например около китайския имотен сектор. Но тъй като централните банки поддържат ниски лихвите по заемите, разходите за обслужване на дълга също са ниски, което улеснява игнорирането на проблема.

Трети момент за тези, които търсят успокоение, е, че историята на XX век показва как дълговите тенденциите могат да се движат и в двете посоки. Западният дълг експлодира до над 90 процента от БВП по време на Втората световна война, но след това плавно спада до под 30 процента, както показва изследване на Кармен Райнхарт и Белен Сбрансия. Не е изненадващо, че политиците обичат да казват на избирателите, че това ще се случи отново, поради високия растеж в бъдеще и мерките за строги икономии.

Това обаче изглежда трудно за представяне. Темпът на експанзия, от който страни като Америка или Китай ще се нуждаят, за да намалят сегашните си съотношения на дълга, е умопомрачителен. И както отбелязва изследването на Райнхарт и Сбрансия, не само растежът е предизвикал чудото след Втората световна война. По-скоро това е била „финансовата репресия“, или фактът, че правителствата държаха лихвите под инфлацията в продължение на години на фона на капиталов и финансов контрол, тайно ограбвайки инвеститорите. Може да е трудно да се повтори този трик в ерата на дигиталните пазари.

Така се изправяме пред дългосрочен екзистенциален въпрос: ще бъдат ли в крайна сметка правителствата принудени да отприщят висока инфлация, за да намалят този дълг? Ще има ли широко разпространено опрощаване на дългове в бъдеще, за да се избегне политическа или социална експлозия? Може да изглежда трудно да си го представим сега, но както покойният антрополог Давид Гребер описва в книгата си „Дългът - първите 5000 години“, дълговите амнистии от лидерите понякога са се случвали в историята, за да се избегне социална експлозия. Или пък ще има масови дефолти и финансова криза?

Може пък вместо това 21-ви век да се превърне в период, в който лихвените проценти остават толкова толкова ниски за толкова дълго, че привикваме да приемаме стряскащите цифри за дълга като неизбежно следствие от високите цени на активите, разширеното парично предлагане и френетичната финансова система, и да ги игнорираме ? Дали дългът просто ще бъде за инвеститорите и регулаторите като непрочетен имейл в електронната ни поща: въпрос, който е плашещ и огромен, но толкова постоянен, че е лесно да се пренебрегне? Ние просто не знаем и може да не разберем, докато лихвите не се повишат.

Но фактът, че нашата глобална система е с троен ливъридж и продължава да нараства, заслужава много повече дискусии, дори ако сте оптимист по отношение на последиците - какъвто аз не съм.