Като аргумент в полза на намесата на монетарните власти адвокатите на интервенциите изтъкват спасяването на системата от фалит. Но перверзният дългосрочен ефект е, че нито системата се изчиства от погрешните залози и токсичните активи, нито статуквото се променя. Онези, които са били най-неразумните по време на бума, са спасени след гърмежа на балона и сега продължават да предявяват искове към ресурсите и да влияят на инвестиционния процес.
Забележете, че с всичките си действия Фед надува нов балон - на американските държавни облигации и доларa като валута. Когато пазарите спрат да финансират САЩ евтино (както изведнъж спряха да го правят за Гърция, Италия и Испания), а единствен купувач на американски дълг остане Фед – точката на кипене ще е достигната.
Това би означавало още по-активнo обезценяване на долара, висока инфлация и бягство от доларови активи. Да припомним, че Фед успява да контрира двуцифрената инфлацията през 80-те години на 20-и век.
Гуверньорът на банката по това време, Пол Волкър, спира печатането на пари и лихвите хвръкват нагоре, парирайки инфлацията. Но да припомним още, че по това време щатският дълг е около 1 трилион.
Днес само дефицитът на правителството е по-голям, а публичният дълг е над 16 трилиона долара. Вдигането на лихвите би означавало невъзможност да се рефинансира дълга, а сценариите в такъв случай са два: банкрут или хиперинфлация, която по същество също означава банкрут по задълженията, посредством обезценяване на стойността на дълга и долара.
Балансът на Фед е надут до пръсване – от кризата насам бяха създадени над 2,3 трилиона нови долара „парична база” - основен елемент в паричното предлагане. С новите „базови” или „държавни” пари, както също се наричат, банковата системата може да създаде десетки трилиони отгоре под формата на „банкови” кредити и депозитни сметки, посредством банковия мултипликатор.
Факт е, че засега близо 1,5 трилиона от тази ликвидност стои като „свръхрезерви” в депозитните сметки на търговските банки във Фед.
Просто нито кредиторите имат спокойствието да кредитират, нито потребителското и бизнес доверие са такива, че населението и фирмите да имат желание да задлъжняват още повече. Въпросът е, ако икономическата конюнктура се промени, ще могат ли централните банкери да реагират адекватно и имат ли „стратегия за изход”, в случай че инфлационните очаквания и потребителските цени скочат по-рязко? Ще засегнем този проблем малко по-надолу.
Най-общо, икономическият цикъл досега се развиваше по следния начин: лихвите се намаляват от монетарните власти, за да се стимулира кредитирането; следва кредитна експанзия от банките, а от там и бум в реалната икономика, бум в стойността на активите, изобщо финансово-икономическата идилия.
Все пак в реалния свят ресурсите са оскъдни, а печатането на пари не променя с нищо този факт. Инвестициите, които не са обезпечени с реални спестявания, рано или късно ще се окажат провал. Изобилният евтин кредит ще се окаже „скъпоструваща илюзия”, а натрупаните дисбаланси ще започнат да се коригират, завръщайки се към естествените нива на потребление и инвестиции, които хората желаят.
Следва рецесия. Централните банки пак се намесват, наливайки пари и снижавайки изкуствено лихвените нива. Системата не се изчиства – няма оптимизиране на балансите и изчистване от лошите активи, няма ликвидация и пренасочване на производствените фактори към по-ефикасни и производителните предприемачи.
И така, балонът е получил глътка надуващ въздух, капиталите се насочват в друга посока, сектор или актив и така до следващият рецесионен етап от цикъла, като изкривяването на икономическите структури става все по-дълбоко.


България е сред водещите държави в света по връзка с природата
Зеленски иска актуализиран план за мир с Русия до 10 декември
Младеж пусна кадри как се вози на покрива на автобус в София
Радев проговори дали и кога може да създаде партия
Полицията във Варна с важна информация за утрешния протест
Фед ще сложи край на лесната доходност
Катар създава национална AI компания по примера на ОАЕ и Саудитска Арабия
Защо Русия е във възторг от стратегията за национална сигурност на САЩ
Джейми Даймън каза, че Европа има реален проблем
Банковото кредитиране у нас ще продължи да нараства, лихвите ще останат ниски
10 от най-великите творения на Zagato
Камионите Freightliner Cascadia ще виждат като хората
Вижте 128-годишната история на Rolls-Royce в 4-минутен клип
Без изненади - японски марки правят най-здравите нови автомобили
Създателят на Porsche Taycan поема Mercedes-AMG
Специалистите по здравни грижи излизат на протест
Защо Ричард Гиър е получил 20-годишна забрана да бъде водещ на "Оскарите"?
Кели Кларксън най-лесно пише коледни песни
5 вълшебни билки, които спират косопада


преди 12 години Излиза, че за да се "оправи" работата, банкерите трябва да въведат "отрицателни" лихви по кредитите, сиреч да дават бонус за взимане на кредит. "Взимаш 1кк, получаваш 2кк" звучи добре, ще "стимулира" икономиката :] отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Това е най-добрата статия, която съм чел от много време на съм. Факт е че вече 90% от американските DCK се купуват от Фед - монетизиране на дълга. Историята учи, че никоя ЦБ до сега не е успяла да изтегли допълнителната ликвидност, когато това се е наложило и резултатът винаги е бил един - хиперинфлация. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Или по друг начин казано: банкерската мафия приватизира печалбите и национализира загубите!На това хората трябва да кажат БАСТА !!! Иначе ада е отворен денонощно вече. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години "Боговете сигурно са полудели" ще е мноооогосериен филм.Ако "Свобода, равенство, братство - демокрация, либерализъм, *****растия" и прочие ценности са на власт в обществото.Това което трябва да властва, е здравия разум, а не измамата (печатна медийна или печатна централно-банкерска) !!!! отговор Сигнализирай за неуместен коментар