Страната с най-големи залежи на никел се разминава с електромобилната си мечта

Окръг Карауанг в провинция Западна Ява, разположен на около 90 минути път от Джакарта, е основен автомобилен център в Индонезия от десетилетия, където се помещават фабрики на компании като Yamaha и Toyota. Миналия юли индустриалната зона добави още едно голямо яйце в кошницата си, когато там беше открита първата фабрика за електромобилни батерии в Югоизточна Азия, пише Rest of World.

Създадена като съвместно предприятие между Hyundai Motor, LG Energy и държавната Indonesia Battery Corporation, фабриката разполага с годишен капацитет да произвежда батерийни клетки, достатъчни за захранване на 150 хил. електромобила. Съоръжението бележи ключова стъпка в амбицията на Индонезия да се превърне в център за производство на електромобили в региона и един от световните лидери в производството на батерии до 2027 г.

Страната е дом на почти половината от световното производство на никел, ключов минерал за батериите. През 2020 г. Индонезия забрани износа на никелова руда, за да стимулира вътрешното производство на батерии и да привлече глобални инвеститори за създаване на местна индустрия.

Амбицията обаче засега остава само мечта, тъй като инвеститорите са скептично настроени поради предизвикателства като неспазване на екологичните стандарти и трудовите права, засиленото присъствие на китайските компании в индонезийската никелова индустрия, слабото вътрешно търсене на електромобили и глобалната технологична промяна към батерии, които не съдържат никел.

През 2024 г. германската химическа компания BASF се отказа от плановете си да изгради съоръжение за рафиниране на никел в Индонезия поради опасения относно въздействието му върху едно от последните аборигенни племена в света, живеещи в доброволна изолация. Същата година Илон Мъск отхвърли предложението на Индонезия за създаване на фабрика за батерии в страната поради логистични предизвикателства.    

„Индонезийското правителство ухажва различни страни, но региони като САЩ и Европа като цяло имат по-строги ESG [екологични, социални и управленски] изисквания, което затруднява инвестициите [в Индонезия]“, изтъква Тени Кристиана, анализатор в Международен съвет за чист транспорт.

Съобщава се, че през последното десетилетие Китай е налял над 65 млрд. долара в никеловата индустрия на Индонезия. Китайски инвеститори и компании контролират около 90% от никеловите мини и преработвателни предприятия в Индонезия. Участието на китайски компании е довело до сравнително минимален надзор на околната среда, изтъква Кевин О'Рурк от консултантската фирма Reformasi Information Services.

„Китайските инвеститори имат силни връзки с [правителството] на Индонезия, така че за тях е по-лесно да получат разрешителни и достъп до големи проекти“, коментира Джоко Видаятно Соеванто, член на консултативния съвет по минно дело към Индонезийската асоциация на производителите на никел.

Участието на китайските компании също така не позволява на Индонезия да се класира за стимули, осигурени от правителството на САЩ - като вече спрения Закон за намаляване на инфлацията (IRA) - който би ѝ позволил да продава продуктите си на конкурентни цени в САЩ. Законът предлага стимули, включително безвъзмездни средства, заеми и данъчни облекчения, за да се ускори приемането на чисти превозни средства, но тези предимства не бяха разширени за превозни средства, които използват батерии от Китай, Русия, Северна Корея и Иран.

Сега Indonesia Battery Corporation преговаря с китайската Contemporary Amperex Technology Co. (CATL) за създаване на база за никелови батерии в страната, разкрива Баю Юдхи Хермаван, вицепрезидент на Indonesia Battery Corporation. „Материалите, които са необходими за електромобилната индустрия, могат да бъдат намерени в Индонезия. Имаме мед, алуминий, калай, дори кобалт“, посочва той.

Въпреки че се съобщава за китайски компании, които се опитват да намалят дяловете си в индонезийските заводи за топене на никел, за да направят продуктите допустими за данъчни стимули в САЩ, експертите остават скептични относно тази тенденция.

В рамките на Индонезия, приемането на електромобилите остава слабо, което прави страната непривлекателен пазар за производителите на автомобили за създаване на фабрики. През 2024 г. електромобилите формират по-малко от 5% от общите продажби на нови автомобили в страната.

„Индонезийският пазар е твърде малък... така че няма смисъл да се оправдават разходите за производствените мощности“, посочва О'Рурк. „Ако [фабриката] трябва да изнася, много по-ефективно е това да се прави от Китай. Тяхната работна ръка разполага с по-добри умения, особено по отношение на математиката и инженерството, и има екосистема, която я поддържа, защото това е гигантска икономика“, добавя той.

В световен мащаб технологията за батерии започна бавно да се дистанцира от никеловите батерии, което може да застраши амбициите на Индонезия.

През последните пет години литиево-желязо фосфатните батерии – които не използват никакъв никел – се превърнаха в изгряваща звезда в индустрията, като сега представляват повече от 40% от търсенето на електромобилни батерии в световен мащаб по отношение на капацитета“, се посочва в доклад на Международната агенция по енергетика (МАЕ).

През 2023 г. цените на никела се сринаха с 45% поради свръхпредлагането на минерала, отчасти поради нарастващата популярност на литиево-желязо фосфатните батерии.

За да повишат цените на никела, Индонезия обмисля дълбоки съкращения в своето производство, съобщи Bloomberg през декември 2024 г. Този ход може да дестабилизира миннодобивната и преработвателната индустрия в страната, тъй като „рискува да доведе до съкращения“, предупреждава Джоко.

Съобщава се, че китайските компании и индонезийското правителство работят за подобряване на съответствието с международните ESG разпоредби, но това може да не донесе на страната достатъчно инвестиции за създаване на цялостна електромобилна екосистема, изтъква О'Рурк.

„Има твърде много минерали и елементи, които участват в производството на батерии. Това е технология с висока добавена стойност и интелектуална собственост. Това е нещо, което би било трудно да се повтори в Индонезия“, посочва той.