Tрябва ли да се боим от Uber и защо

През юни Uber отбеляза едва петия си рожден ден. Но това не ѝ пречи вече да се оценява на 18 млрд. долара и да има щатен персонал от над хиляда души. И да предизвиква многохилядни протестни митинги в много европейски градове, чиито таксиметрови шофьори твърдят, че тя им отнема хляба. Дори и в България Комисията за защита на конкуренцията глоби холандските дружества, през които услугата се предлага у нас, с 50 000 лева за "нелоялна конкуренция".

Във френските Париж, Лион, Ница и Страсбург клиенти и шофьори на Uber бяха атакувани в края на юни, като сред пострадалите се оказа и американската рок звездна Къртни Лав. Услугата бе забранена в Лондон, Париж, Берлин, Хамбург, в цяла Белгия, в Тайланд, в щата Невада и в индийската столица Делхи.

Донякъде критиките са оправдани - Uber наистина отнема работата на такситата. Компанията вече има 22 000 шофьори в Сан Франциско и 26 000  в Ню Йорк. В Лондон бройката бе достигнала 15 000. 

Но е вярно и ответното твърдение на компанията, че тя не е в таксиметровия бизнес и съответно не може да е нелоялна конкуренция. Фирмата не притежава таксита и изобщо автомобили, няма шофьори като щатни служители, а само играе ролята на „посредник“ - matchmaker - като улеснява комуникацията между клиенти, които искат да пътуват, и частни собственици на автомобили, които биха могли да им осигурят тази услуга. Поради липсата на междинни структури – диспечерска служба, щатни контрольори, финансова служба, техническа служба – разходите са минимални. И това е добре за клиента, защото услугата е по-евтина и удобна.

Проблемът е, че в случая с Uber се сблъскваме с един изцяло нов модел икономика - т. нар. икономика на споделянето (The sharing economy). Той се различава от традиционния бизнес по това, че вместо от покупки, продажби или отдаване и вземане под наем, при него основни са сътрудничеството, удобството, доверието.

Моделът, който се мъчат да наложат Uber и другите подобни компании (примерно Airbnb, която осигурява нощувки, онлайн-трудовата борса TaskRabbit, или услугата Instacart – за покупки по домовете от супермаркетите Instacart), е базиран върху заобикалянето на остарелите бюрократични регулации. Вместо тях идва принципът „каквото искаш, когато го искаш“ - залегнал в основата на икономиката на новото време. Икономика, която Брад Стоун от Bloomberg Businessweek определи като “изнурителна и вадеща душата ниско платена слугинска работа". 

Това е икономическа реалност, която задълбочава неравенството, фрагментира пазара на труда, изолира работниците и намалява заплатите. Гай Стендинг, професор от университета SOAS и един от създателите на мрежата за базов доход (Basic Income Earth Network), направо говори за раждането на една нова класа нископлатени и беззащитни работници в проектите peer-to-peer, която той нарича „прекариат“.

Думата идва от латинското precarium - нестабилен, построен на пясък, съмнителен, опасен, и означава хора, които работят без никаква правна или социална гаранция, които могат да бъдат изхвърлени от работа по всяко време, без никаква гаранция за бъдещето.

Така навлизаме в новия етап на „Направи-си-сам капитализма" (DIY capitalism), който набира влияние и мощ благодарение на интернет икономиката. 

Собственикът на Uber Травис Каланик  категорично не приема тези категории и твърди, че неговият софтуер позволява да се реализира либертарианската мечта - за първи път пазарът да коригира и развива икономиката. „Uber е пространството, където начинът на живот се среща с логистиката“, така той определя мисията на своята компания.

„Стилът на Uber е създаден, за да решава всички проблеми на 20-годишните с пари в джоба", отговаря проф. Стендинг. Това наистина става много лесно: само вадиш смартфона, и тези компании веднага ти доставят каквото си поискаш: лимузина, работници, учители, електронни пари... Така те реализират фантазиите на Айн Ранд за свободния пазар и радикалната приватизация: частен самолет за всеки. Каланик го нарича "частното общество на всеки" - everybody’s private society. 

Той е обсебен от тази идея още от студентските години в Калифорнийския университет (UCLA), когато подобно на гении като Бил Гейтс и Стив Джобс зарязва ученето, за да започне бизнес. И създава една от първите мрежи за обмен на музикални файлове Scour, която заедно с Napster доведе до сгромолясването на музикалната индустрия, позволявайки на всеки да сваля безплатно каквато иска музика от интернет. Подобно на създателя на Napster Джон Фанинг, и Каланик е изправен пред съда. Музикалната индустрия му отправя иска за колосалната сума от 250 млрд. долара. Естествено, нищо драматично не се случва, освен че фирмата му е закрита, но неговите думи пред съда днес се цитират като фраза на шоузвезда: "250 милиарда? Вие луди ли сте? Това е повече от брутния продукт на Швеция!".

Мотото при Uber съвсем логично е „Личен шофьор за всеки“ (макар че в Ню Йорк компанията предлага и услугата UberCHOPPER - частен хеликоптер срещу 3000 долара).

Марк Андреасен, рисков инвеститор и създател на позабравения вече интернет-браузър Netscape, сполучливо определи Uber като „софтуер, който яде таксита“.

Но компанията не яде само таксита. Докато гледате на картата на смартфона си как поръчаният автомобил се приближава до вас, с него се задава и още нещо: онова, което Йозеф Шумпетер наричаше „вечния ураган на творческото разрушение“.

Засега традиционният бизнес се съпротивлява на това чрез съда. Но дали това е достатъчна защита?

В началото на юли властите в Калифорния решиха, че Uber Technologies трябва да плаща данъци като „работодател“, защото шофьорът, който комуникира с клиентите чрез чрез онлайн приложението на компанията, е нейн „служител “. Това означава, че Uber ще трябва да плаща на своите шофьори гарантирана минимална заплата, да ги компенсира в зависимост от това колко мили са изминали и да им внася социални осигуровки.

Компанията обжалва това решение и настоява, че тя няма щатни служители, а поддържа само доброволни шофьори на договор. Окончателното решение на съда в Сан Франциско е изключително важно за бъдещето на Uber, която вече завоюва сериозни позиции в седмия по оборот бизнес в света. Но то е изключително важно и изобщо за бъдещето на подобни новаторски бизнес модели.

Всъщност в момента срещу Uber в САЩ се водят над 50 подобни дела. Макар говорителят на компанията Кристин Карвел да продължава да твърди, че претенциите към фирмата идват само от един-единствен шофьор и неговите претенции противоречат на предишни решения на съда. „Първата и основна причина, поради която шофьорите избират да използват Uber, е защото имат пълен контрол и гъвкаво работно време“, коментира Карвел. „Повечето от тях могат и са избрали да печелят пари от различни източници“.