Върви ли изкуственият интелект по стъпките на електронната таблица?

Когато електронната таблица навлезе през 1979 г., тя била объркващ софтуер. Хората нямали представа какво гледат. Компютърен екран, изпълнен с решетка от числа?

Както Кийт Хюстън обяснява в своята нова история на джобния калкулатор, Empire of the Sum, те не са осъзнавали, че редовете и колоните на една електронна таблица могат да бъдат функционални, а не просто декорация. Свикнали да пишат числа на ръка върху кариран лист хартия с размери 11 на 17 инча, предназначен за счетоводство, те започнали да въвеждат същите числа в компютърната решетка и след това да правят това, което са правили през последните няколко десетилетия, изчислявайки сумите с калкулатор.

Това представлявало голям проблем за Дан Бриклин, изобретателят на цифровата електронна таблица, и колегите му Боб Франкстън и Дан Филстра. Когато Франкстън представя техния продукт „VisiCalc“ на Националната компютърна конференция през 1979 г., публиката се състояла почти изцяло от приятели и сътрудници. Франкстън преброил само двама непознати в публиката, като и двамата си тръгнали преди края.

Наскоро заявих, че за да надникнем в бъдещето на генеративния изкуствен интелект (генеративен AI), трябва да търсим паралели в по-старите технологии, пише колумнистът на Financial Times Тим Харфърд. Като разгледаме няколко по-ранни иновации, можем да добием известна представа за възможностите и опасностите, които ни очакват.

Този път искам да разгледам идеята на Бриклин, цифровата електронна таблица. Въпреки тромавото си начало, VisiCalc бързо се превръща във феномен. Гледайки тези двама непознати да напускат презентацията му през 1979 г., Боб Франкстън едва ли е смеел да се надява, че три години по-късно компютрите Apple II ще се продават като „аксесоари за VisiCalc“.

Не е изненадващо, че счетоводителите първи са привлечени и стимулират търсенето. Бриклин си спомня в интервю за списание Byte от 1989 г., че „ако го покажехте на човек, който трябва да върши финансова работа с истински електронни таблици, той започваше да трепери и казваше: „Прекарах цялата седмица в това.“ След това навираше сметката в лицето ви.

Има един много ясен паралел между цифровата електронна таблица и генеративния AI: и двете са компютърни приложения, които съкращават времето. Задача, която е можело да отнеме часове или дни, изведнъж бива завършена за секунди. Така че приемете за момент презумпцията, че цифровата електронна таблица има какво да ни научи за генеративния AI. Какви уроци трябва да усвоим?

Първо, правилната технология на правилното място може наистина да се утвърди много бързо. За време, необходимо за квалифициране като експерт-счетоводител, цифровите електронни таблици пратиха в забвение значителна индустрия от когнитивен труд - попълването на редове и колони и пресмятането чрез калкулатори. Помощник счетоводителите станаха излишни, тъй като способността на един работник да извършва аритметични операции изведнъж беше умножена хиляда пъти, а скоро и милион.

Вторият урок е, че ефектът върху пазара на труда не беше това, което очаквахме. Бюрото по трудова статистика изчисли, че през 1980 г. в САЩ са работили 339 000 счетоводители и помощници, времето, когато VisiCalc започва да навлиза. Към 2022 г. бюрото отчита 1,4 милиона счетоводители и одитори. Тези две числа не са пряко сравними, но е трудно да се твърди, че счетоводството е било унищожено от електронната таблица. Вместо това има повече счетоводители от всякога; те просто възлагат аритметиката на машината.

Електронната таблица също така осветлява нещо, което все още не знаем за генеративния AI - дали ще облагодетелства горния или долния слой в професиите? Ще промени ли работните места, така че да станат по-интересни, или ще запази досадните задачи на хората?

Дигиталната електронна таблица е пример за технология, която автоматизира по-досадните задачи в счетоводството, полирайки работни места, които вече бяха добре платени и интересни. Генеративният AI може да направи нещо подобно в по-голям мащаб, позволявайки на хората да се занимават с големите творчески въпроси, докато машината се справя с досадните детайли. Генеративният AI бе изпробван в различни експерименти на работното място, като например помага на служителите от онлайн техническата поддръжка да отстраняват проблемите на клиентите. Ранните изпитания сочат убедително, че най-новите чатботове допринасят за производителността на всички, но особено за тази на най-малко квалифицирания персонал. Това е окуражаващо, дори ако сегашното темпо на промяната говори, че е твърде рано да сме напълно уверени в следващата стъпка.

Именно темпото на промяна ме кара да се замисля. Итън Молик, автор на предстоящата книга Co-Intelligence, ми казва, че „ако прогресът на генеративния AI спре сега, електронната таблица не е лоша аналогия“. Ще да получим някои драматични промени на работното място, технология, която разширява възможностите на служителите и създава добри нови работни места, и всичко ще бъде наред. Но тя ще спре ли да се развива скоро? Молик се съмнява в това. Аз също, споделя авторът.

Начинът, по който електронните таблици се използват днес, със сигурност предполага предпазливост. С тях се злоупотребява поголовно от хора, които не са счетоводители и не използват задълбочените протоколи за проверка на грешки, вградени в счетоводството от векове. Дори известни икономисти, използващи Excel, понякога не успяват да изберат правилните клетки за анализ. Една инвестиционна банка използва грешна формула при изчисляване на риска, като без да иска удвои нивото на допустимото му поемане. Биолозите измислят имена на гените, само за да накарат Excel автоматично да ги трансформира в дати.

Когато инструментът е повсеместен и удобен, ние пердашим напред без всъщност да разбираме какво прави той или защо. И това, като паралел за генеративния AI, звучи тревожно, завършва Харфърд.