Експерт: Увеличението на пенсионната възраст е неизбежно, но има лимити

Увеличението на пенсионната възраст е неизбежно с цел облекчаване на социалната система, но то има своите лимити и не може да продължава до безкрайност. Трябва да отчитаме очакваната продължителност на живота на населението в добро здраве – в България имаме сериозни размери на заболяванията в по-високата възраст и възможностите за увеличаване на изискуемата възраст за пенсиониране са ограничени. Този коментар в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria направи доц. Стоянка Черкезова от Института за изследване на населението и човека.

Тя съобщи, че близо 50% от хората в България, на които им предстои пенсиониране, възнамеряват да се пенсионират, но да продължат да работят, предимно по финансови причини, като реално една трета от пенсионерите остават активни между две и пет години след пенсиониране. Статистиката показва увеличена икономическа активност на населението между 55 и 64 години след пенсионната реформа, без това да довежда до увеличаване на нивата на безработица, но има 11 пъти увеличение на случаите, одобрени от ТЕЛК и НЕЛК, за същия период.

„През 1992 г. България е минала границата на 15% население над 65-годишна възраст, над която подрастващите поколения до 15-годишна възраст трудно могат да компенсират излизащите от трудоспособна възраст хора, напомни доц. Черкезова. – Това означава намалена работна сила, по-малко доходи от нея и по-малко принос към осигурителните системи, които едновременно трябва да подпомагат повече хора.“

Тя коментира, че когато населението над 65-годишна възраст нарасне до такава степен, това затруднява поддържането на вече постигнатото качество на живот в цялата страна. Според нея, за да можем да се погрижим за пенсионните системи, трябва да се погрижим за икономическото развитие.

В коментар за мерките, които могат да забавят, но не и да обърнат, ефектите от демографската криза в България, доц. Черкезова посочи, че са нужни политики за насърчаване на раждаемостта, но и за намаляване на детската и преждевременна смъртност, както и увеличен достъп до здравна профилактика, качествени здравни услуги и подходящи образователни политики.

По думите ѝ директните икономически стимули нямат особен ефект върху тоталния коефициент на раждаемост и даде за пример резултатите от подобни програми в Унгария.

„Спадът в трудоспособното население може да се коригира до степен чрез засилена миграция от чужбина, но това трябва да се прави с оглед на икономиката и пазара на труда“, коментира Стоянка Черкезова.

Тя е на мнение, че друг тип политики трябва да осигурят целят задържането на хора в България. "Начинът да стане това опира до социално-икономическата система в страната - цялостни политики за подобряване качеството на живот, достъп до права, упражняване на свободи, целият комплект, който може да осигури едно по-добро съществуване. Това е единственият начин да осигурим и повишаване на раждаемостта, и задържане на младите хора в страната, и спад в смъртността", смята експертът.

Какво означава „демографски дивидент“ и кои страни са печеливши? Как се справят  пенсионните системи при застаряващо население? Кои страни с ръст в раждаемостта допринасят за увеличаване на човечеството? С колко години се покачи продължителността на живот в света? Как ще се отрази на световната икономика ръстът на населението между 20 и 64 години при дигитализацията и автоматизацията на индустрията? Какво може да се очаква от бъдещите миграционни вълни към Европа и как се разви програмата за контрол на населението в Китай може да разберете, ако гледате видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.