Какво наследство ще получи Лагард от Драги

Въпреки това той се противопостави твърдо на „монетизацията“ на бюджетния дефицит, намеквайки, че няма да одобри нова фаза от широкомащабни покупки на държавни облигации. Той също така каза, че важните решения в областта на паричната политика трябва да изчакат, докато Лагард поеме поста си, намеквайки, че всякакви обявления през следващата седмица трябва да бъдат сравнително скромни. 

Ако е така, пакетът, който ще бъде обявен през следващата седмица, може да не достигне мащаба, който пазарите очакваха след речта от Синтра. Основната депозитна лихва на централната банка може да бъде намалена само леко - от -0,40% на -0,50%, като същевременно се обяви малка програма за покупка на активи от около 20 милиарда евро месечно за 6-9 месеца. Бъдещите насоки със сигурност ще бъдат засилени, но това изглежда от все по-малко значение, тъй като пазарът вече вярва, че ставките така или иначе ще останат под нулата в продължение на няколко години.

И накрая, може да има нова програма за лихвени проценти по депозитите на няколко нива, подобна на схемите в Япония, Швейцария, Дания и Швеция. Това ще намали разходите за банковия сектор от по-нататъшното намаляване на овърнайт ставката за депозитите, държани от банките в ЕЦБ. Отрицателните ставки по тези депозити действат като данък върху банковия сектор, който може да бъде намален чрез премахване на отрицателната ставка върху част от свръхрезервите.

Въпреки че това може да бъде полезно палиативно средство срещу временното понижаване на лихвените проценти на още по-отрицателна територия, японският опит показва, че то не може реално да предпази банките от постоянен спад на лихвите, които те изкарват от основните си активи, т.е. държавни облигации и корпоративни заеми.

Единственият начин за защита на банките от тази форма на „японизация“ е да се намалят ставките, които те плащат върху основните си източници на финансиране. Това означава, че домакинствата и малките компании ще трябва да получават отрицателни ставки или да плащат такси върху своите банкови депозити. Нито централните банкери, нито правителствата изглеждат готови да поемат политическите последствия от подобно непопулярно действие.

Изказването на Кристин Лагард пред Европейския парламент миналата седмица сочи, че идващият президент ще бъде доволен от скромния подарък от Драги на раздяла. Икономиката може и да е вяла, но не е изправена пред настъпваща криза.

Лагард категорично подкрепи необходимостта от силно приспособима парична политика, но също така предупреди, че влиянието на неконвенционалните политики върху финансовата стабилност ще трябва да бъде внимателно проучено и каза, че фискалната политика трябва да играе по-активна роля.

Тя определено знае, че ще се изправи пред тежко предизвикателство, ако настъпи рецесия по време на нейното управление. ЕЦБ може да разполага с много лъскави монетарни оръжия, но тяхната ефективност е под въпрос, а техните странични ефекти се превръщат в ограничение. С други думи ЕЦБ започва да прилича на Японската централна банка.