Как западът използва замразените руски активи за Украйна?

След спирането на американската военна помощ за Украйна европейските страни отново поглеждат към руските активи за 300 млрд. долара, замразените от Г-7 след инвазията от 2022 г.

Ето какво е предприето и какви идеи се разглеждат, обобщава Ройтерс.

Какво е направено досега

Миналата година групата на седемте най-развити икономически държави договори да предостави на Украйна 50 млрд. долара чрез серия от двустранни заеми, които Киев да изплати чрез печалбата от замразени руски активи.

Европейският съюз изчислява, че 210 млрд. евро, или 221,5 млрд. долара, от замразените руски активи на стойност около 300 млрд. долара се държат в ЕС, главно под формата на държавни облигации, които централната банка на Русия е съхранявала като резерви.

Euroclear в Белгия, където се съхранява по-голямата част от тези облигации, се ангажира миналата година 4 млрд. евро приходи от лихви да отидат в специално създаден украински фонд.

Първоначален транш от 1,55 млрд. евро за първата половина на 2024 г. беше изплатен във фонда през юли миналата година. Този месец се очаква допълнително плащане от приблизително 2 млрд. евро, покриващо втората половина на 2024 г.

Тези плащания би трябвало да продължават с години.

ЕС заяви, че очаква активите да донесат около 15-20 млрд. евро лихви до 2027 г., въпреки че падащите лихвени проценти в еврозоната постепенно ще намалят сумите, каза Euroclear.

САЩ се ангажираха да осигурят 20 млрд. долара от общите 50 млрд. долара заеми за подкрепа на Г-7. Но ходът на Тръмп да спре военната помощ за Украйна означава, че вече не е ясно дали Вашингтон ще се придържа към това решение.

В Г-7 членуват САЩ, Канада, Япония, Германия, Великобритания, Франция и Италия.

Пълна конфискация?

Британският външен министър Дейвид Лами наскоро повтори дългогодишната позиция на Обединеното кралство, че Европа трябва да премине от просто замразяване на руски активи към конфискуване.

Въпреки това, други европейски страни, включително Франция и Германия, остават много по-предпазливи относно идеята.

Европейската централна банка (ЕЦБ) също е сред скептиците, опасявайки се, че всеки ход за изземване на руските активи ще подкопае доверието в еврото и ще навреди на финансовата стабилност.

ЕЦБ иска да гарантира, че еврото няма да бъде засегнато, ако други страни като Китай или Саудитска Арабия започнат да репатрират своите средства от европейски структури като предпазна мярка срещу възможното им замразяване.

Лост за прекратяване на сраженията

В съвместно изказване с Доналд Тръмп миналата седмица френският президент Еманюел Макрон каза, че замразените руски активи могат да бъдат част от преговорите с Русия за прекратяване на войната.

Според материал във Financial Times тази седмица френски официални лица са обсъдили предложение европейските държави да конфискуват активите, ако Москва наруши бъдещо споразумение за прекратяване на огъня.

Някои водещи адвокати твърдят, че от правна гледна точка няма голяма разлика между прибирането на лихвите от облигациите и изземването на всички руски активи на стойност около 300 млрд. долара.

Според тях второто може да бъде направено чрез т. нар. контрамерки от международното право. След това активите ще бъдат продадени или обезпечени, а постъпленията ще бъдат предадени на Украйна или на нейния специален фонд за възстановяване.

Предишни примери за такива конфискации, като например на иракски активи след нахлуването на Ирак в Кувейт през 1990 г. или на германски активи след Втората световна война, обаче бяха осъществени след края на съответните конфликти, а не докато все още бушуваха – както в случая с руската инвазия в Украйна.

Руското предложение

Източници коментираха пред Ройтерс миналия месец, че Русия може да се съгласи да използва замразените пари от 300 млрд. долара за възстановяване на Украйна, но ще настоява поне част от тях да бъдат изразходвани в частите на страната, които сега контролира Москва.

Ройтерс не можа да потвърди дали идеята за използване на замразените средства е била обсъждана, когато руски и американски служители са провели първия си директен диалог за прекратяване на войната в Украйна в Рияд миналия месец.

Управителят на Руската централна банка Елвира Набиулина каза, че институцията не е част от преговори за вдигане на санкции или размразяване на руските резерви.

По-рано Москва заяви, че плановете на Запада да използва замразените средства за Украйна се равняват на грабеж и че може да отговори, като конфискува западни активи на своя територия.