И последната врата се отвори: България влиза в еврозоната от 1 януари 2026 г.

България получи и последното необходимо одобрение за присъединяването си към еврозоната от 1 януари 2026 г. На днешното си заседание Съветът на Европейския съюз по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) одобри три правни акта, с които се приключва процесът по одобрение - относно приемането на еврото от България от 1 януари 2026 г. съгласно Член 140, параграф 2 от ДФЕС; относно въвеждането на еврото в България съгласно Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета; и отновно относно обменния курс към еврото за България съгласно Регламент (ЕО) № 2866/98 на Съвета.

С това приключва успешно процесът по одобрение на кандидатурата ни за членство и страната ни официално ще се присъедини към зоната с единна валута от 1 януари следващата година.

По-рано през деня Европейският парламент също гласува за преминаването на страната към еврозоната: в рамките на вота 531 гласа бяха "за", 69 гласа "против" и 79 гласа "въздържал се".

Бе потвърден и курсът 1 евро = 1,95583 лева.

По време на церемонията по приветстването на България в еврозоната бе подписан окончателният правен акт, който официализира влизането.

Снимка: Investor Media Group

В рамките ѝ еврокомисарят по икономическите въпроси Валдис Домбровскис подчерта, че сега фокусът трябва да е върху практическите стъпки на прехода. Готови сме да окажем всяка нужда техническа помощ, коментира той.

Домбровскис също така призова страната ни да продължава с реформите и да остане дисциплинирана. Той също така увери, че всички данни, включително от Хърватия, показват, че влизането няма дългосрочно влияние върху покачване на цените, макар в краткосрочен план да са възможни повишения.

Всички правни решенията са взети, с което приключва този етап от процеса на присъединяване, коментира той в отделна сесия с представители на български медии. Сега е моментът за практическа подготовка – най-вече от държавните власти, но и частният сектор. Сега е и времето да се реализира комуникационна кампания към гражданите и бизнеса за това как точно ще се случи промяната към преминаването от български лев към общоевропейската валута, добави той.

Искам да подчертая още един аспект – въпросът за влиянието от промяната върху цените, където е важно да се осъществи мониторинг върху цените, но и да се работи с частния сектор за реализирането на кампания за справедливо въвеждане на еврото, обясни още Домбровскис. Това трябва да се случи, за да не се възползва частният сектор от промяната към евро за изкуствено увеличаване на цените.

По отношение на хипотетичната възможност за спиране на процеса на присъединяване при промяна на правителството с по-проруско такова Домбровскис заяви, че от гледна точка на правния процес днешното решение на ЕКОФИН е било последната стъпка. Решенията са взети, курсът за преминаване от лев към евро е установен, затова от тази гледна точка всичко е приключено и оттук нататък става въпрос за практически аспекти на присъединяването, поясни той. Еврокомисарят подчерта, че има и силна парламентарна подкрепа за приемането на еврото – две трети от депутатите подкрепят стъпката, затова спирането на процеса за членство е хипотетичен сценарий, но не и реалистичен.

Вицепрезидентът на ЕЦБ Луис де Гиндос заяви на свой ред, че присъединяването показва, че европейският дух на сближаване все още е привлекателен проект. Силни сме, когато сме заедно, особено в един все по-несигурен свят, посочи той, като допълни, че еврото предлага защита от политическите бури.

Българският финансов министър Теменужка Петкова пък посочи, че членството е предпоставка за стабилност, за по-добро развитие на бизнес средата, за по-добър стандарт на българските граждани, за икономически растеж. България ще бъде стожер на фискалната дисциплина, както досега, подчерта тя и допълни, че страната ще направи всичко възможно да оправдае доверието и подкрепата.

Решенията досега

Припомняме, че преди месец, на 4 юни, Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ) дадоха положителна оценка относно изпълнението от България на критериите за конвергенция в съответните им конвергентни доклади. Според оценките на ЕЦБ България е в рамките на референтните стойности на критериите за конвергенция и отговаря на правните изисквания.

Две седмици по-късно Еврогрупата одобри препоръката от страните членки на еврозоната към Съвета на Европейския съюз, в която се предлагаше България да въведе еврото от 1 януари 2026 г. Това бе първата стъпка в процеса, чрез който Съветът прие необходимите правни актове, които да позволят на България да стане член на еврозоната и да започне да използва еврото като официална валута от следващата година. На следващия ден и ЕКОФИН подкрепи присъединяването на България към еврозоната от началото на следващата година.

Последното препятствие преди днешното решение бе преминато на 27 юни, когато Европейският съвет приветства изпълнението от България на всички критерии за конвергенция, определени в Договора на ЕС, и също подкрепи предложението на ЕК за приемане на еврото от 1 януари 2026 г.

Как се стигна дотук

Припомняме, че министърът на финансите Теменужка Петкова и управителят на БНБ Димитър Радев изпратиха официално писмо с искане за изготвяне на извънредни конвергентни доклади от ЕЦБ и ЕК на 25 февруари тази година. Писмото бе изготвено и изпратено в изпълнение на решението на парламента от 26 юли 2024 г., според което в двуседмичен срок след постигане на критерия за инфлация Министерският съвет се задължава да поиска извънредни доклади от ЕЦБ и ЕК.

Официалните данни за инфлацията през последните месеци, включително за април 2025 г., показаха, че България изпълнява и последния от Маастрихтските критерии за членство в еврозоната - този за ценова стабилност. Средногодишната инфлация (ХИПЦ) в страната бе на ниво от 2,7% през април 2025 г., тоест отговаря в критерия, чиято горна граница бе 2,8%. Освен това България отговаря на останалите критерии, включително след приемането на новия закон за БНБ нормативната рамка и законодателството в страната съответства на Договорите и Устава на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ).

Темата за потенциалното ни членство в еврозоната излезе на първа линия през последните месеци. В страната се проведоха протести за запазване на българския лев, организирани от партия „Възраждане“ и няколко неправителствени организации. Миналата седмица от партията поискаха в Народното събрание провеждане на референдум за запазване на българския лев поне до 2043 г., но искането беше отхвърлено. През май и президентът Румен Радев подаде искане за референдум по темата в Народното събрание, което обаче беше отхвърлено за разглеждане от председателя Наталия Киселова с мотиви, че противоречи на Конституцията.

В същото време и правителството, и повечето партии в парламента заявиха твърдата си решителност да се продължи по пътя към членство в еврозоната. Премиерът Росен Желязков ясно заяви, че правителството няма нужда от политически дебат за влизане на страната в еврозоната, който да вкарва страхове у хората. Според него междуинституционалните схватки не могат да доведат до нищо друго, освен да създават усещането, че отново може да се влезе в изборна спирала.

Най-големите опасения сред обществото са, че приемането на единната валута може да предизвика поне еднократно повишение на цените, което ще засегне особено по-бедните домакинства. Има опасения, че инфлацията ще засегне основни стоки като зеленчуците, особено в малките райони, където потребителите имат по-малко възможности за избор.

Повечето икономисти и финансисти обаче подчертават, че и в момента българския лев е обвързан с общоевропейската валута чрез въведения през 1997 г. валутен борд и че заради него страната ни не контролира самостоятелно инфлацията и останалите икономически процеси. Затова и изводът им е, че България вече е платила цената на прехода, остава да реализира ползите. Освен това присъединяването към еврозоната ще повиши кредитния рейтинг на страната, което изпраща позитивен сигнал към инвеститорите. А това може да мотивира компании, които досега са се колебали, да започнат проекти в България.

Правителството меморандуми за сътрудничество с работодателски, синдикални и браншови организации, като инициативата цели да осигури защита на потребителите и да предотврати нелоялни търговски практики и необосновано покачване на цените в процеса на въвеждане на еврото в България. Редица регулатори, включително Комисията за защита на потребителите, Комисията за защита на конкуренцията и др., започнаха обединени усилия да се предотвратят начинанията за изкуствено увеличаване на цените след влизането ни в еврозоната.