Отбранителната индустрия променя растежа в страните от Централна и Източна Европа

Страните от Централна и Източна Европа са станали много умели в това да не се поддават на очакванията. Докато еврозоната се колебае с растеж под един процент, единадесетте членки на Европейския съюз (ЕС) от региона се очаква да реализират среден икономически ръст от 2,2% през 2025 г. и 2,6% през 2026 г., според последната есенна прогноза на Виенския институт за международни икономически изследвания (wiiw).

Това може и да не е чак толкова впечатляващо, но е значително по-добре в сравнение със западните им конкуренти.

Картината обаче далеч не е еднородна. Полша остава регионален шампион със стабилен темп на растеж от 3,5% както през 2025 г., така и през 2026 г. Следват Хърватия и България с по около 3%, пише Reinvantage.org.

Същевременно Румъния се препъва сериозно. Според прогнозите икономиката ѝ ще се забави и ще отчете едва 0,8% растеж през 2025 г. и 1,2% през 2026 г. - драматично влошаване, което я поставя редом до Германия в европейската депресия. Виновниците са високи бюджетни дефицити и лошото вътрешно управление.

Най-интригуващото развитие обаче не се крие в основните данни, а в това, което ги движи. Икономическият модел на региона претърпява фундаментална промяна. 

„Докато частното потребление е основният двигател на растежа в държавите членки на ЕС от Централна и Източна Европа до момента, очакваме инвестициите от частни компании и публичния сектор да придобият по-голямо значение с оглед на забавянето на растежа на реалните заплати“, казва Ричард Грийвсън, заместник-директор на wiiw и водещ автор на прогнозата.

Оръжия и растеж

Разходите за отбрана, които са най-непродуктивната икономическа дейност, дават силен тласък, колкото и парадоксално да звучи. Очаква се рязкото увеличение на военните разходи сред страните от НАТО в региона да добави  0,2 – 0,3 процентни пункта към годишния растеж на БВП през следващите години. 

Полша и Балтийските държави, които, както се очаква, са най-склонни да увеличат арсеналите си предвид близостта си до Русия, биха могли да се възползват още повече.

„Източноевропейците ще спечелят икономически от превъоръжаването на Европа, тъй като традиционно притежават силна отбранителна промишленост. Това би могло да им помогне да модернизират индустриалната си база и успешно да се справят с трансформацията към модел на растеж, основан на иновациите“, обяснява Грийвсън. 

Полша, Чехия и други страни запазват значителен военно-индустриален капацитет от времето на Варшавския договор. Съвременните западни порядки биха могли да вдъхнат нов живот на остаряващите фабрики.

Западните Балкани продължават да се представят над очакванията, като се смята, че средният растеж ще достигне 2,5% през 2025 г. и 3,4% през 2026 г. Изключение е Сърбия, за която се очаква рязко забавяне тази година.

Икономиката на Турция, въпреки хроничната инфлация (очаква се ръстът на потребителските цени да се задържи на 35% през 2025 г., преди да падне до 24% през 2026 г.), ще се разшири с 3,4% тази година и с 3,9% през следващата.

Невидимата война

Два съществени облака помрачават прогнозата. Първо, фискалните проблеми. Румъния, Унгария, Полша и Словакия са изправени пред неприятно големи бюджетни дефицити. Дефицитът на Румъния се очаква да достигне 8,3% за текущата година, на Унгария - 4,9%, на Полша - 6,9%, и на Словакия - 4,9%. Покачващите се лихвени проценти по държавните облигации и фискалните правила на ЕС налагат мерки за строги икономии на правителствата.

Подобно затягане на коланите неизбежно ще забави растежа.

Вторият риск е по-зловещ. Русия води това, което се равнява на необявена война срещу съседите си, чрез хибридни средства. „Прелитанията на дронове, кибератаките и атаките в държавите от ЕС и НАТО в Източна Европа създават несигурност и, разбира се, възпират инвеститорите. Това е катастрофално за бизнес настроенията. Всъщност тези страни вече са въвлечени в невидима война с Русия, която – рано или късно, би могла да окаже отрицателно въздействие и върху техните икономики“, предупреждава Грийвсън.

Изпитание за издръжливост на Украйна

Картината е най-мрачна за самата Украйна, както може се очаква. wiiw прогнозира растеж от само 2% през 2025 г. – с 0,5 процентни пункта по-малко от лятната прогноза. За 2026 г. очакванията са за 3% растеж, с 1 процентен пункт под предишната прогноза на института.

Институтът сега приема, че войната ще се проточи до 2027 г., много по-дълго, отколкото се предполагаше по-рано.

Износът на селскостопански продукти на Украйна, ключов източник на валутни приходи, спада с около 9% в доларово изражение между януари и юли 2025 г. след слабата реколта миналата година. Въпреки че тазгодишната реколта изглежда по-добра, щетите са нанесени.

Още по-тревожно е систематичното унищожаване на инфраструктурата на Украйна от страна на Русия чрез въздушни удари. Огромният недостиг на работна ръка поради мобилизацията и емиграцията възпрепятстват перспективите пред растежа, отбелязва Олга Пиндюк, експерт по Украйна в wiiw.

Предстоящата зима представлява особено сериозна заплаха. „Ако Русия успее да предизвика широко разпространени прекъсвания на електрозахранването и газоснабдяването в Украйна, това ще доведе до нова вълна на емиграция, което ще има допълнителни негативни последици за икономиката“, предупреждава Пиндюк.

Икономическите проблеми на Русия

Междувременно държавата агресор откри, че да водиш война е скъпо. След две изненадващо силни години руската икономика е на пътя към стагнацията. Прогнозите са за растеж от 1,2% през 2025 г. и 1,4% през 2026 г. в сравнение с 4,3% през 2024 г.

Страната едва избегна техническа рецесия през първите две тримесечия на тази година. Промишленото производство нараства с 0,8% през първите осем месеца на 2025 г., поддържано почти изцяло от отбранителната индустрия.

„Основната причина за спада в растежа е прекалено рестриктивната парична политика на Руската централна банка. Въпреки че тя намали значително инфлацията, тя също така задуши икономиката, като направи заемите недостъпни“, обяснява Василий Астров, експерт по Русия в wiiw.

Инфлацията наистина падна до около 4% на годишна база, което накара централната банка леко да понижи основния си лихвен процент. При 17% основна лихва обаче разходите по заемите остават изключително високи.

По-ниските цени на петрола изостриха проблемите на Русия, защото намалиха приходите от износ. Икономиката работи с пълен капацитет в много сектори. „Новият растеж би изисквал инвестиции в по-висока производителност. Това обаче е в застой. Инвестициите в нови машини и оборудване, които обикновено са най-големият двигател на модернизацията и повишаването на производителността, се стабилизираха на относително ниското ниво отпреди войната през 2021 г.“, посочва Астров.

Дори руското правителство, което никога не е било особено придирчиво към дефицитите, е принудено да прилага мерки за строги икономии. С дефицит от 2,5% от БВП – най-големият от пандемията насам, и възможност да взема заеми само на вътрешния пазар, Кремъл повишава данъците върху доходите на физическите лица и корпоративните печалби. Данъкът върху добавената стойност ще се увеличи през 2026 г., а военните разходи ще бъдат намалени с 6 млрд. евро, или 0,3 процентни пункта от БВП.

Нюансиран пейзаж

Икономическият пейзаж на Източна Европа през 2025-2026 г. ще бъде период на рязък контраст. Регионът като цяло продължава да се представя по-добре от Западна Европа, подкрепен от силни фундаменти и все повече от инвестиции, свързани с отбраната. Отделните страни обаче се изправят пред коренно различни перспективи. Полша процъфтява. Румъния се спъва. Украйна оцелява. Русия стагнира.

Преходът от растеж, воден от потреблението, към растеж, воден от инвестиции, представлява узряване на икономическия модел на региона – такъв, който би могъл да се окаже по-устойчив в дългосрочен план. Разходите за отбрана, въпреки мрачния си произход, наистина могат да помогнат за модернизирането на индустриалните бази.

Ще е необходима обаче фискална дисциплина, а хибридната война на Русия представлява непредсказуема заплаха. За Източна Европа догонването на Запада си остава маратон, а не спринт, а курсът става все по-сложен.