Глобалната икономика не може да расте при свиваща се работна сила

Една икономика се нуждае от растеж на населението и формиране на нови семейства, за да генерира икономически растеж. Колкото и привлекателно да звучи да си представим по-малко хора, по-малки тълпи и по-малко задръствания по пътищата и летищата, за опасностите от намаляващото население (като опасностите от дефлация) не се говори толкова, а това е не по-малко опасно.

Демографите казват, че броят раждания на една жена трябва да достигне поне 2,1 (т.нар. общ коефициент на плодовитост), за да се поддържа сегашното ниво на населението, пише Investing.com.

Миналата година общият глобален коефициент на плодовитост достига 2,24, но като се изключи Африка, пада под 2. Повечето от най-големите развити индустриални държави отчитат коефициенти на плодовитост под 2: в Италия и Испания е по 1,2, в Полша, Австрия, Гърция – около 1,3, в Германия, Швейцария, Швеция – около 1,4, във Франция и Ирландия – 1,6.

В Китай коефициентът е малко над 1, а в Южна Корея е 0,75. В САЩ стойността му достига 1,62, в Аржентина – 1,57, дори в Иран е 1,67.

Никоя от големите, развити икономики няма среден коефициент на плодовитост над 2,1, т.е. над нивото на заместване.

С изключение на Африка, населението на света намалява. През периода от 1950 до 1970 г. най-богатите страни в света са имали средно над 2,7 раждания на жена. От 1995 г. насам ражданията спадат до средно 1,6, а от 2020 до 2025 г. достигат най-ниското си ниво от 1,5.

Ако се разгледат регионите, ражданията в Африка са средно 3,95 на жена, в Азия достигат 1,87, в Латинска Америка – 1,78, в Австралия – 1,64, в Северна Америка – 1,59, а в Европа – 1,41.

Като цяло световното население бавно се увеличава най-вече благодарение на Африка и по-дългия живот. И двете най-големи икономики в Азия – Китай и Япония, отчитат спад на населението, което предполага ограничен капацитет за икономически растеж.

По-сериозно е, че по-малкото млади работници в тези страни не могат да си позволят да поемат разходите за обслужване на своите дългоживеещи (и често болни) възрастни предци.

Китай се отказа от дългогодишната си политика „едно семейство – едно дете“, но навикът си остана. Младите двойки не искат дори и едно дете в днешно време. Те искат повече работа и по-големи заплати.

Политиката за едно дете пося семената и на друг сериозен проблем – двойки (преди 2010 г.), които откриват пола на ембриона си и правят аборти на момичета, за да могат да заченат и отгледат „млад император“, който да ги издържа на стари години. Това създаде сериозен дисбаланс и в периода от 2002 до 2008 г. на 118 родени момчета се падат 100 момичета. Множество китайски мъже нямат никакъв шанс да срещнат партньорка в родината си.

Типичното домакинство в Китай през 1996 г. се е състояло от седем души – четирима баби и дядовци, двама родители и един глезен „млад император“, на когото и шестимата възрастни разчитат за сигурността си в напреднала възраст. Сметките на тази обърната демографска пирамида не могат да излязат.

Европа е още по-зле по отношение на раждаемостта, като средно има само 1,4 деца на жена, а същевременно мрежата за сигурност с пенсиите за старост е доста щедра. Ето защо Европа е делегирала разходите си за сигурност на САЩ, стратегия, която може да има обратен ефект, тъй като американският президент Доналд Тръмп настоява, че страната му трябва да финансира собствената си отбрана.

САЩ са малко по-добре от Европа и Азия отчасти поради сравнително бързата асимилация на имигранти и високите нива на създаване на семейства в по-консервативните региони на страната. Новите ограничения върху миграцията обаче поставят в риск набирането на достатъчно млада работна сила, който да запълни дупките на пазара на труда.

Има и друга бомба със закъснител. Младите работници финансират непосредствените нужди на възрастните хора и нарастващите им медицински разходи. Социалното осигуряване и здравеопазването, вкл. програмата Medicare в САЩ, не са спестовни сметки, а нефинансирани права, базирани на минали демографски тенденции за по-висока раждаемост.

Тъй като настоящите поколения са по-малко склонни да се женят и да имат деца, както и да градят доходоносни кариери, светът се сблъсква с големи предизвикателства при финансирането на бъдещите помощи и пенсии и по отношение на растежа.