Конфликтът в Близкия изток подлага на ново изпитание централните банки

Разширяващият се конфликт в Близкия изток подлага на ново изпитание централните банки в света в момент, когато опасенията от петролен шок и възобновените рискове от инфлация усложняват сметките на централните банкери за подкрепа на растежа, пише CNBC.

Цените на суровия петрол се повишиха в понеделник, след като САЩ и Израел нанесоха удари срещу Иран през уикенда, като убиха иранския върховен лидер Али Хаменей. Техеран отговори с ракетни атаки срещу множество държави от Персийския залив.

Движението на танкери през Ормузкия проток, най-важния пункт за доставките на петрол в света, на практика спря, тъй като заплахата от ирански атаки възпира плавателните съдове да преминават през водния път.

Цената на суровия петрол сорт Брент в сряда следобед се понижава до 81,16 долара за барел. Цената на американския суров петрол WTI намалява до 74,27 долара за барел. По-рано през деня налице беше поскъпване.

Завишените цени на енергоносителите в крайна сметка ще се отразят на потребителските и на производствените цени, особено за икономиките, които разчитат силно на вноса на петрол от Близкия изток, което ще принуди централните банки да преразгледат лихвената си политика.

„Продължаващият конфликт в Иран засилва аргументите на много централни банки да запазят без промяна лихвените проценти засега“, коментира екип от икономисти в Nomura в бележка от неделя.

Централните банки са нащрек

Тъй като засиленото напрежение оказва натиск върху икономическата дейност, централните банкери се опитват да балансират между инфлационния риск и забавянето на растежа.

Европейската централна банка (ЕЦБ) е в положение, което икономисти на ING нарекоха „истинска дилема“, тъй като сътресение на петролните пазари може да доведе до по-висока инфлация, докато перспективите за растеж се влошават под натиска на по-високите мита на САЩ. Те допълниха, че „за да се стигне до повишаване на лихвите, икономиката на еврозоната трябва да покаже ясна устойчивост“.

Европа внася почти целия си петрол и значителен дял от втечнения си природен газ, което повишава риска от двоен енергиен и търговски шок, счита банката.

Членът на Управителния съвет на ЕЦБ Пиер Вунш заяви тази седмица, че ръководителите ще избягват да реагират прибързано на всякакви промени в цените на енергията. „Ако това продължи по-дълго, ако увеличението на цените на енергията е по-голямо, тогава ще трябва да приложим нашите модели и да видим какво ще се случи“, добави той.

Бившият американски финансов министър Джанет Йелън заяви, че конфликтът може да нанесе удар на американския икономически растеж и да подхрани инфлационен натиск, което ще възпре Федералния резерв да понижи лихвите.

„Положението в Иран през последно време кара Федералния резер да бъде още по-предпазлив и по-несклонен да намали лихвените проценти, отколкото преди това“, заяви Йелън в понеделник.

Инфлацията в САЩ достигна 2,4% през януари, над целта на Фед от 2%. Йелън предупреди, че митата на президента Доналд Тръмп може да тласнат годишната инфлация до най-малко 3%.

Цената на Брент е нараснала с 36% от началото на годината, сочат данни на LSEG, а фючърсите върху WTI са нагоре с 32% от началото на годината до сряда.

Световният енергиен пазар се бори с най-лошия възможен сценарий, като продължително нарушаване на движението през Ормузкия пролив може да повиши цената на суровия петров сорт Брент до над 100 долара за барел, а цените на природния газ в Европа надхвърлят 60 евро за мегаватчас, по данни на Bank of America.

Азия понася най-тежкия удар

Азиатските икономики биха били особено силно застрашени. По-голямата част от суровия петрол, превозван през Ормузкия проток, заминава за Китай, Индия, Япония и Южна Корея, сочат данни на Администрацията за енергийна информация на САЩ.

Ако Ормузкият проток остане затворен за шест седмици и цените на петрола се повишат от 70 на 85 долара за барел, инфлацията в Азия може да се ускори с около 0,7 процентни пункта, по данни на Goldman Sachs. Очаква се Филипините и Тайланд да бъдат най-уязвими, докато Китай може да отбележи „по-умерен ръст“.

Устойчиво покачване на цените на петрола може да накара азиатските централни банки като тези във Филипините и Индонезия да направят пауза в понижаването на лихвите, а централните банкери в Индия и Южна Кория вероятно ще запазят лихвите непроменени за по-дълго време, коментира Майкъл Ван, старши валутен анализатор в MUFG Bank.

BMI, подразделение на Fitch Solutions, счита, че конфликтът ще доведе до ускорение на инфлацията в Азия със 7 до 27 базисни пункта, като най-силно засегнати ще бъдат Тайланд, Южна Корея и Сингапур поради по-голямата тежест на енергията в изчисленията на инфлацията в тези страни.

„При шок от 10% на цените на петрола ускоряването на инфлацията е достатъчно малко, за да бъде пренебрегнато от повечето хора. (Но) сметките значително се променят при увеличение от 20-30 долара за барел, тъй като общата инфлация ще се удвои или утрои, а вторичните ефекти ще станат по-трудни за пренебрегване“, отбелязва компанията за анализи.

Повишаването на лихвте засега остава изключено, освен ако цените на петрола не продължат да растат и това не се отрази на цените на храните и на други стоки поради по-високите разходи за транспорт и товари, което ще доведе до по-висока основна инфлация, се посочва в доклада.

Nomura очаква Малайзия, която тя смята за „относителен бенефициент“, тъй като е нетен износител на енергия, както и Австралия и Сингапур, да затегнат лихвените проценти. Банката понижи и очакванията си за по-високи лихви от централната банка на Филипините.

„Ръстът на цените на петрола засилва нашата убеденост, че централната банка на Малайзия ще повиши лихвите и че има риск централната банка на Филипините да ги задържи спрямо предишен основен сценарий за ново понижение от 25 базисни пункта през април“, коментират от Nomura.

Банката очаква скромно въздействие от 0,01 процентни пункта от по-високите цени на петрола върху ръста на БВП на Сингапур.

Индонезия и Сингапур заявиха в понеделник, че наблюдават внимателно финансовите пазари. Индонезийската централна банка заяви, че ще действа за задържане на рупията в унисон с икономическите фундаменти, а Службата за парична политика на Сингапур заяви, че преценява последиците от конфликта върху местната икономика и финансова система.

Фискални буфери

Фискални стимули и субсидии може да смекчат част от инфлационните последици и относително благоприятния ценови натиск към 2026 г., като осигурят сравнително комфортна отправна точка.

„Очакваме Азия да използва фискалната политика като първа линия на защита за потребителите“, отбелязват икономистите на Nomura. Възможните мерки включват контрол на цените, по-високи субсидии, понижаване на акзиците върху горивата и по-ниски вносни мита върху суровия петрол и рафинираните продукти.

Но субсидиите може да засилят натиска върху вече високите бюджетни дефицити, коментира Роб Събараман, ръководител на глобалните макроикономически изследвания в Nomura. „Така че кое „негативно“ искате да имате – по-висока инфлация или по-лошо фискално положение? Това е избор, който правителствата трябва да направят“, допълва той.