Икономиката на еврозоната е сред най-уязвимите от сътресения заради кризата в Иран

Икономиката на еврозоната, която разчита на вноса на енергоносители, изглежда е една от най-уязвимите от сътресения, произтичащи от американско-израелския конфликт с Иран. Това заявяват от аналитичното звено на нидерландската банка ING think в анализ на икономическото въздействие в Европа от войната в Близкия изток.

В анализа се изтъква, че започналият преди седмица конфликт в Близкия изток, дори и временно, ще покачи осезаемо цените на енергията.

Европа внася значително количество от необходимия й петрол и газ. Скок при цените на енергията и потенциалното прекъсване на доставките може да наподоби ситуацията от края на 2021 г. до 2023 г., когато Старият континент бе засегнат от кризата с рязко поскъпналата енергия.

В момента обаче има две важни разлики в сравнение с тогавашната ситуация: Европа не трябва да се „освобождава от риска“ от един-единствен важен доставчик на енергия, а кризата с цените на петрола настъпва в края на зимата, вместо в началото ѝ.

Няма яснота около това дали правителствата на страните от еврозоната ще могат (и дали ще искат) да компенсират бързо загубата на покупателна способност на населението чрез нова фискална подкрепа.

Също така сега фискалните възможности на страните са под по-голям натиск, отколкото през 2022 г.

В Европа по-скъпата енергия по същество действа като допълнителен данък за домакинствата и бизнеса. Благодарение на по-големите спестявания обаче европейските потребители като цяло би трябвало да могат да се справят с повишените разходи. Въпреки това се запазва рискът при спад на потребителското доверие европейските домакинства да увеличат спестяванията си допълнително, намалявайки потреблението, предупреждават експертите.

В същото време европейският производствен сектор е изправен пред нови трудности, след като вече понася бремето на по-високите разходи за енергия в сравнение с производителите в САЩ и Китай, пише още в анализа.

Въпреки тези предизвикателства европейската промишленост започна годината с известен положителен импулс. Очаква се и фискалните стимули в Германия да подкрепят постепенно икономиката, посочват от аналитичното звено на ING.

Икономическото възстановяване ще се забави, но едва ли ще спре

Експертите считат, че настоящата криза временно ще забави възстановяването на икономиката на еврозоната, но няма изцяло да спре този процес.

От ING think прогнозират забавяне на икономиката на еврозоната през първата половина на 2026 г., последвано от възстановяване през второто полугодие. През първото тримесечие на настоящата година ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП) на еврозоната ще се забави до 0,9 на сто на годишна база, както и до 0,8 на сто през второто тримесечие, след което ще ускори темпа си до 1,7 на сто през третото и 1,8 на сто през четвъртото тримесечие.

За цялата 2026 г. експертите предвиждат ръст на брутния вътрешен продукт с 1,1 на сто.

Повишените цени на енергията ще допринесат за по-висока инфлация през 2026 г., се подчертава в анализа.

Данните за инфлацията в еврозоната през февруари, измерена спрямо хармонизирания индекс на потребителските цени, бяха донякъде разочароващи. Инфлацията като цяло се ускори до 1,9 на сто на годишна основа и остана под целта на ЕЦБ от 2 на сто, но основната инфлация, която не включва енергията и пресните храни, се увеличи до 2,4 на сто.

Тъй като цените на енергията и хранителните продукти вероятно ще окажат допълнителен инфлационен натиск през идните месеци, от ING think очакват инфлацията в еврозоната през второто тримесечие да се ускори до 2,5 на сто на годишна база, при 1,9 на сто през предходното тримесечие, след което да се забави до 2,1 на сто през третото тримесечие и 1,9 на сто през четвъртото тримесечие.

За 2026 г. оценката за инфлацията на ING think, основаваща се на предположението за само временно повишение на цените на енергията, е повишена до 2,1 на сто, с риск за допълнително увеличение.

Европейската централна банка засега вероятно ще запази лихвените нива

Малко по-ниският икономически растеж тази година и по-високата инфлация вероятно ще накарат Европейската централна банка (ЕЦБ) засега да запази лихвените равнища, се посочва в анализа.

След високата инфлация през 2022 г. ЕЦБ проявява предпазливост, като определя увеличенията на инфлацията като временни. В този момент обаче от ING think не смятат, че краткотрайният скок в цените на енергията ще доведе до значителни вторични ефекти.

Междувременно призивите за по-нататъшни намаления на лихвите, които бяха широко разпространени по време на отслабването на долара по-рано тази година, вероятно са били заглушени от събитията в Близкия изток.

ЕЦБ вероятно ще стигне до заключението, че поддържането на стабилни лихвени проценти е разумният курс за предвидимото бъдеще, предвижда анализът.

ЕЦБ се намира пред дилема - инфлацията в сектора на услугите все още е устойчиво висока, а шок при цените на петрола би довел до по-висока обща инфлация. В същото време обаче перспективите за икономически растеж се влошават заради комбинацията от американските мита, геополитическата несигурност и поскъпването на енергията, отбелязват анализаторите.

През декември в анализ на ЕЦБ бе предположено, че 14-процентово поскъпване на петрола и ръст от 20 процента при цените на газа биха ускорили инфлацията с 0,5 процентни пункта, както и биха забавили растежа на БВП с 0,1 процентни пункта.

Тези оценки включват единствено въздействието от по-високите цени на енергията, а не ефектът от прекъсването по цялата верига на доставки, подчертават от ING think.

Въздействието от затварянето на Ормузкия проток

Опасенията от прекъсване на енергийните доставки от страните от Персийския залив се засилиха, след като Иран обяви фактическото затваряне на Ормузкия проток - стратегическия морски път, по който минава около една пета от глобалните доставки на втечнен природен газ и приблизително също толкова от петролните доставки.

По данни на Управлението за енергийна информация (EIA) на САЩ към първото тримесечие на 2025 г. най-голяма част от петрола, транспортиран през Ормузкия проток, е отивала към Китай (37,7 на сто), Индия (14,7 на сто), Южна Корея (12 на сто) и Япония (10,9 на сто). Едва 3,8 процента от петрола от Ормузкия проток е пристигал в Европа през януари - март 2025 г., докато този дял за САЩ е бил 2,5 на сто.

Ормузкият проток е вторият по натовареност морски маршрут в света по отношение на петролните доставки след Малакския проток - между индонезийския остров Суматра и Малайзия.

По отношение на газа, затварянето на протока застрашава да засегне доставките на 125 млрд. куб. м втечнен природен газ, предимно за пазарите в Азия. Това представлява около 3 процента от световното потребление на природен газ, но и над 20 процента от световната търговия с втечнен природен газ.

През 2024 г. приблизително 83 процента от доставките на втечнен природен газ през Ормузкия проток са били за азиатските пазари.

Макар и сравнително малка част от втечнения природен газ от Персийския залив да бива изнасяна за Европа, след началото на американско-израелската атака срещу Иран на 28 февруари цената на газа на хъба TTF в Нидерландия рязко се покачи - от почти 32 евро за мегаватчас в деня преди началото на офанзивата до над 52 евро за мегаватчас в петък, 5 март.

(БТА)