България има по-голям интерес от конкурентна Европа, отколкото от нови европейски данъци

Минимум 300 големи компании в България могат да бъдат засегнати от новото предложение за европейско корпоративно облагане (CORE), а страната ни е сред държавите, които биха понесли най-силен негативен ефект от споделянето на приходите от облагането на тютюневите изделия на ниво Европейски съюз. Това са оценките на Института за пазарна икономика (ИПИ), базирани на съвместния доклад в рамките на мрежата EPICENTER - Алтернативен бюджет за ЕС: Как да изградим по-добра многогодишна финансова рамка около единния пазар.

Според авторите дебатът за бюджета на ЕС вече не е просто технически спор за разходи и приходи, а фундаментален политически въпрос за бъдещето на европейската интеграция. Вместо постепенно изграждане на постоянен фискален капацитет на ниво ЕС чрез нови „собствени ресурси“ и европейски данъци, докладът защитава модел, основан на простота, прозрачност, фискална неутралност и ясни граници пред централизацията.

Нови данъци заместват стари налози

Предложението на Европейската комисия предвижда бюджет от около 1,76 трлн. евро, както и нови източници на приходи, свързани с корпоративно облагане, въглеродни емисии, тютюневи изделия и екологични механизми. Европейският парламент настоява за бюджет от 2 трлн. евро и открито подкрепя т.нар. basket approach, според който при отпадане на една идея за нов приход тя трябва да бъде заменена с друга, в т.ч. влизат данъци върху цифрови услуги, облагане на онлайн хазарта, разширяване на CBAM (/Механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите) или облагане на криптоактиви.

Трудното финансиране на ЕС

Според доклада това показва по-дълбока институционална тенденция към изграждане на постоянни собствени приходи на европейско ниво, която постепенно отдалечава бюджета на ЕС от неговата фундаментална роля – подкрепа за функционирането на единния пазар и финансиране на ограничен набор от общоевропейски политики.

„Не всяко европейско предизвикателство изисква повече централизация и нови данъци. ЕС може да изпълнява основните си функции – в т.ч. не само развитието на единния пазар, но и политиката по сигурността и подкрепата за Украйна – без постоянно разширяване на бюджета и без изграждане на нови европейски данъчни механизми“, посочва Петър Ганев, старши изследовател от ИПИ.

Алтернативният бюджет на EPICENTER ограничава разходите до около 1% от брутния национален доход на ЕС – приблизително 1,54 трлн. евро за седемгодишния период. Това е с около 220 млрд. евро под предложението на Европейската комисия и близо 400 млрд. евро под позицията на Европейския парламент.

Специално внимание към кохезионната политика

Новите предложения за приходи на ниво ЕС, включително корпоративният ресурс CORE, приходите от тютюнево облагане (TEDOR) и екологичните механизми, според авторите биха довели до значително разширяване на фискалната тежест и по-голяма централизация на приходите в ЕС. Докладът предлага оптимизиране на кохезионната политика и ограничаване на директните плащания по Общата селскостопанска политика, както и по-силен фокус върху политики с реална европейска добавена стойност.

Според авторите бюджетът на Евросъюза трябва да бъде по-фокусиран върху конкурентоспособността, единния пазар, иновациите, отбраната и трансграничната инфраструктура, а не върху изграждането на нови постоянни механизми за преразпределение и данъчно облагане.

От ИПИ напомнят, че България традиционно е в позиция на нетен бенефициент на средства от бюджета на ЕС. Това обаче не означава, че страната трябва сляпо да приема всяко едно предложение за нови фискални инструменти на ниво ЕС, особено когато трезвия анализ показва, че тези идеи ще бъдат за сметка на националния бюджет и компаниите в страната.

Дългосрочният интерес на България в рамките на ЕС е свързан не просто с размера на европейските трансфери, а със силен единен пазар и политики за конкурентоспособност, инвестиции и икономически растеж.

„България има много по-голям интерес от конкурентна и икономически динамична Европа, отколкото от постоянно разширяваща се система за централизиране на приходи и разходи“, посочва главният икономист на ИПИ Лъчезар Богданов.