Ще пожертват ли централните банки амбициите за перфектно икономическо приземяване?

Натрупват се доказателства, че много от двигателите на драматичното покачване на инфлацията от миналата година отслабват. Европейските цени на газа сега са на нива, наблюдавани за последно преди нахлуването на Русия в Украйна в края на февруари. Разходите за доставка на 12-метров стоманен контейнер от Шанхай до Лонг Бийч се сринаха от около 8300 долара по това време миналата година до 1500. Цените на употребяваните автомобили тръгнаха надолу дори в Обединеното кралство.

Това означава ли по-малко агресивна политика от страна на централните банки по света през 2023 г.? Не веднага, пише международният икономически редактор на Financial Times Клеър Джоунс. След като наливаха твърде много стимули в икономиките през първите дни на пандемията и след това не успяха да забележат устойчивостта на цените докато не стана твърде късно, те ще започнат годината, както завършиха предходната - отчаяни да възстановят доверието в себе си чрез твърдо говорене за борбата с инфлацията.

Тази ястребова реторика не е само с цел възстановяване на доверието. Въпреки че темповете на инфлацията спадат, тъй като отпада високата база за годишните сравнения при енергията и храните от миналата година, ценовият натиск не е изчезнал напълно.

Смущенията във веригата на доставки вече не водят до скокове в цените на стоките, но тенденциите в сектора на услугите и пазара на труда продължават да притесняват централните банки. Има го и продължаващия страх, че пандемията и покачването на геополитическото напрежение са оставили световната икономика с по-малко производствен капацитет, отколкото през 2019 г. - което, ако е вярно, би означавало, че централните банки ще трябва да ударят търсенето, за да върнат инфлацията до нивата, наблюдавани преди няколко години.

Дали твърдото говорене на централните банки за борбата с инфлацията ще бъде съпътствано от спъващи икономиките увеличения на лихвите ще зависи от това какво ще предприеме Федералният резерв по-нататък. Ако 2022 г. ни научи на нещо, то е, че Фед е невидимата ос, около която се въртят решенията на останалите централни банки.

Централните банкери не си сътрудничиха официално през 2022 г. Но може и да са го направили. Когато председателят на Фед Джером Пауъл започна да вдига лихвите миналата пролет, Европейската централна банка (ЕЦБ) все още беше в режим на изчакване, а Английската централна банка (АЦБ) се придържаше към скромните повишения от по четвърт пункт, които централните банкери (и техните наблюдатели) предпочитат. През есента и ЕЦБ, и АЦБ последваха примера на Фед и извършиха мащабни повишения на лихвените проценти от по 0,75 процентни пункта - забележителен темп на затягане, който шокира инвеститорите навсякъде. В края на годината дори Централната банка на Япония поднесе своя собствена ястребова изненада.

Монетарните власти на САЩ успяха да накарат другите да ги последват чрез силата на долара. Централните банкери не желаят да признаят натиска, който оказват валутните пазари, но степента на спада на почти всяка основна валута спрямо зелените пари - еврото беше надолу с почти 16 процента в един момент през 2022 г., паундът с повече от 20 процента, а йената с почти 25 процента - ги изплаши. Техният отговор беше да последват Фед и да увеличат лихвените повишения.

Тази година може да бъде едно от онези редки събития, когато слабата икономика на САЩ се оказва не опасност, а благословия за останалия свят, ако намали натиска върху Пауъл да вдига лихвите. Ако Фед превключи от половин пункт на четвърт пункт лихвени повишения, това ще даде на другите пространство да последват примера. Опасността е, че пазарът на труда в САЩ продължава да е горещ и Федералният резерв не отстъпва от ястребовата си политика. Другите централни банки отново ще почувстват необходимостта да го следват, въпреки че техните икономики са в много по-слаба форма.

Големият риск за 2023 г. е централните банки да станат толкова параноични относно загубата на репутация, че не просто да говорят твърдо, но и да прилагат множество големи увеличения на лихвите. Бързото увеличение на разходите по заемите почти сигурно би тласнало икономиките към рецесия. То би могло също така да предизвика финансови сътресения, които да направят паниката на пазара на британски ДЦК от миналата есен да изглежда като дреболия.

Сътресенията биха изпратили смесени сигнали, като ще принудят монетарните власти да подкрепят части от финансовите пазари, докато се опитват да затегнат условията за кредитиране. Централните банки ще бъдат изложени на още по-голям политически натиск – в Европа френски, италиански и финландски лидери вече се оплакаха, че опитите на ЕЦБ да овладее инфлацията поставят на карта работните места и растежа, заедно с повишаване на риска от нова криза с държавния дълг.

Обръщането на внимание на заплахи, различни от инфлацията, вероятно ще доведе до по-малко повишения на лихвите. Това от своя страна може да означава, че цените ще продължат да се покачват с 3 или 4 процента годишно в обозримо бъдеще, над целта от 2 процента, за която жадуват централните банки. Това не е идеалният сценарий. Но след една много объркана 2022 г. жертването на амбициите за идеално икономическо приземяване в името на нещо по-прозаично може да се окаже най-малко лошият вариант за всички.