Путин съживи мечтите на ЕС за разширяване

20-годишната история на ухажването на Западните Балкани от Европейския съюз е нерадостно четиво. Първо бяха въодушевлението и високомерието от юни 2003 г., когато представители на ЕС и балканските лидери се срещнаха в Солун, за да поставят началото на предполагаема дръзка нова ера и обявиха, че "бъдещето на Балканите е в ЕС", пише Financial Times. 

Последваха 20 години на разочарования, вял ангажимент от Брюксел, ниски амбиции и общ цинизъм от двете страни. "Не мога да кажа, че нещата са по-лоши в региона", коментира представител на една от шестте балкански страни-кандидатки. "Но те са депресиращо еднакви", допълва той. 

Словения и Хърватия бяха приети в ЕС през 2004 и 2013 г., но процесът по присъединяването им вече беше започнал. Западните Балкани - Сърбия, Косово, Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора и Северна Македония, отдавна са в безизходица, всяка със собствени препятствия, свързани със собствения им обтегнат и често конфликтен политически живот. 

Сега обаче, след десет години, в които разширяването беше нещо като мръсна дума в Брюксел, започва ера, която има потенциал за трансформация. Разширяването отново е в дневния ред на ЕС. Изведнъж всички в Брюксел говорят за това. Този път това не са само сладки приказки. 

Промяната в курса е поредната неочаквана последица от нашествието на Владимир Путин в Украйна. Приближаването на Украйна към ЕС е смятано от силите в Европа за основна част от противопоставянето ѝ на Русия. Присъединяването ѝ ще има сеизмични последици за ЕС както икономически, така и политически. 

Франция, Нидерландия и други страни членки отдавна са притеснени от приемането на нови страни извън настоящите 27 - отстъплението от демокрацията в Полша и Унгария само засилва тези опасения. Мнозина в Брюксел също така се връщат назад и смятат, че България и Румъния не са били наистина готови за членство, когато се присъединиха през 2007 г. при последната голяма вълна на разширение. 

Остава също притеснението заради последиците в дългосрочен план за ЕС. Официални представители посочват, че ако - и това все още е под голям въпрос, Украйна наистина се присъедини към ЕС, центърът на гравитацията ще се наклони на изток и последиците ще се усетят от всички, включително и от бюджета. Полша, например, може да се превърне от нетен получател на средства в нетен платец. 

Но също така има широки очаквания, че Украйна ще трябва да издържи седем теста за реформи, които ѝ бяха зададени миналата година, за да започне преговори за присъединяване, включително да се справи с корупцията. Представител на ЕС сравнява инерцията с връхлитащ влак. "Дори най-предпазливите го приемат. Ще трябва да осъществим много вътрешни реформи, за да подредим къщата си". 

Несигурността на бойното поле усложнява, разбира се, кандидатурата на Украйна. Трудно е да се помисли, че ЕС може да одобри членство на страната, ако част от Украйна е в "замразен конфликт" или ако все още е подложена на руски бомбардировки. Въпреки че има прецедент с Кипър. 

Но Украйна и малкият ѝ съсед Молдова, чиято кандидатура е на същия етап, работят неуморно, за да изпълнят критериите, решени да избегнат спънките на балканските кнадидатки. Вълнението им и успехите им в доближаването до ЕС откриват добра възможност за балканската шесторка и задават модел, който трябва да се следва. 

"Положението с Украйна създава нова неотложност и разбиране, че разширяването е важно", коментира Милица Делевич, директор на Европейската банка за възстановяване и развитие. 

"Но то също така демонстрира, че конкретните осезаеми резултати са от по-голямо значение от символизма на малките стъпки", допълва тя. 

Брюксел е наясно, че ако не успее да подреди задния си двор на Балканите, това може да засили решителността на Москва да се намеси там чрез историческия си съюзник Сърбия. Насилието миналата седмица в Косово между етнически албанци и демонстранти от сръбската общност, при което бяха ранени 30 миротворци, подчертава тези опасности. 

Представители на ЕС са съгласни, че е време за нов подход. "Трябва да сме по-честни и по-щедри. Раформите са болезнени, а отплатата - недостатъчна. Балканите са малки, а нивото на амбицията на ЕС е удивително ниско", коментира един от тях. 

Не липсват основания стремежите за членство на балканските страни да бъдат оставени без развитие. Косово все още не е признато от редица страни членки на ЕС. Босна и Херцеговина е разяждана от вражди от войната през 1992-1995 г. Северна Македония дълго време беше блокирана от една или друга страна членка на ЕС, в последно време от България. Сърбия, която макар на хартия да е по-напред на опашката заедно с Черна гора, храни дълбоко вкоренени подозрения към Запада. 

Но е възможно почти 20 години след Солунската декларация високопарните ѝ думи да започват да означават нещо.