Денков: Милитаризацията на Черно море идва не от НАТО, а от изток

Милитаризацията на Черно море не идва от НАТО, а от изток - руски военни кораби в момента се намират в българската икономическа зона за учение, което обаче продължава повече от предвиденото. Това припомни премиерът акад. Николай Денков по време на рубриката с въпроси на граждани "Властта говори открито".  

Денков беше категоричен, че военното присъствие на Русия в Черно море се увеличава още от окупирането на Крим през 2014 година, с което водите около полуострова се милитаризират.

Коментарът на премиера беше в отговор на въпрос за увеличаване на присъствието на НАТО в Черно море. България е част от военния блок, което е гаранция за сигурността на страната, допълни още Денков.

Премиерът отбеляза още и проблемите около членството на България в Шенген и еврозоната. Според него и двете са трудни и амбициозни задачи. През септември или октомври ще започне комуникационна кампания за приемането на еврото, анонсира Денков и допълни, че страховете за влизането в еврозоната са неоснователни и напълно умишлено насаждани.

Еврото отдавна се използва у нас - най-малкото цените на жилищата се обявяват именно в тази валута. Приемането на еврото ще спести много такси и разходи, свъразни с превалутиране и за бизнеса, и за хората, смята още премиерът.

В отделен коментар Денков беше категоричен, че разпространяването на дезинформация трябва да бъде преследвано и обвини директно Съвета за електронни медии (СЕМ), че не прави нищо в тази насока. Журналистическата етика изисква проверка на фактите, а ако събеседник казва неверни данни - журналистът трябва да го коригира. "Това са стандарти, които водещите медии по света спазват, за съжаление, у нас - не", допълни още Денков.

По отношение на Шенгенското пространство две държави са най-големите противници - Австрия и Нидерландия. В Австрия през 2022 г. са регистрирани 108 хил. молби за убежище от бежанци, част от които са преминали по Балканския маршрут, тоест през България.

Затова и Виена настоява първо България да подобри контрола по границите си, преди да бъде приета в Шенген. Денков посочи, че се работи активно в това направление, включително и с европейски институции като Фортекс. Една от мерките например е борба директно с организаторите на каналите за трафик на хора. Тези канали са разработени първо от наркотрафика, посочи още Денков.

С директния фокус към организаторите на трафика до момента броя на незаконните мигранти намалява с 20% спрямо 2022 г., отбеляза още премиерът.

Концесията на пристанище Росенец може да бъде разгледана и като част от ангажиментите на България по членството в Шенген - то не е само българска граница, а на ЕС, и трябва да има гаранции, че там контролът на влизането на стоки и хора е на ниво. От друга страна, и рафинерията на "Лукойл", която ползва съоръжението, е важна за пазара на горива у нас. Премиерът уточни, че трябва да има гаранции, че интересите на потребителите ще бъдат защитени и ще се възползват от ценовите предимства, които дава дерогацията за руския петрол, който България ползва до края на 2024 г.

В петък президентът Румен Радев сезира Конституционния съд за отнемането на концесията с мотив, че са нарушени принципите на правовата държава.

Дългосрочният договор за използване на терминалите за втечнен газ на турската Botas крие големи рискове за България, коментира още Денков по време на "Властта говори открито". Според него начинът за производство, съхранение и използване на енергия в ЕС се променя и затова и дългосрочният договор не е изгоден. Отделно има "асиметрия", която е неблагоприятна за българската среда, и затова се работи за максимално доброто използване на договора, който беше подписан "набързо" в последните дни на 2022 година.