Денков: Очаква се решението за членството ни в еврозоната да бъде взето към средата на 2024 г.

Очаква се решението за приемането на България в еврозоната да бъде взето към средата на следващата година. Крайното решение ще бъде политическо и ще бъде резултат от всичките ни усилия. Това каза днес премиерът Николай Денков в коментар по актуални теми.

Припомняме, че в момента кабинетът "Денков-Габриел" подготвя законово въвеждане на еврото в България от началото на 2025 г. Предишната официално записана такава дата беше 1 януари 2024 г., но тя вече е невъзможна, след като служебното правителство не подаде доклад за изпълнението на критериите за членство в еврозоната през февруари. Според експерти ако ще се иска конвергентен доклад, това ще се случи в началото на 2024 г., а не в края и докладът трябва да е готов до средата на 2024 г.

По темата Шенген и предстоящата му среща с канцлера на Австрия на 4 октомври Денков коментира, че разговорът ще е за това колко губи Австрия от това, че България и Румъния не са в шенгенското пространство и колко би спечелила, ако те са вътре.

„Това е начинът, по който структурираме нашите аргументи. Ако Австрия иска да бъдат защитени външните граници на Европейския съюз, няма причина да настоява нашите патрули да стоят на границата между България и Гърция. Ако те са на границата между България и Турция или със Сърбия, това би помогнало съществено да се предпази по-добре външната граница на Европейския съюз“, каза Николай Денков. 

Той за пореден път подчерта, че България покрива всички изисквания за Шенген и той ще настоява за влизане на един етап. 

Във връзка с предстоящи законови промени в правосъдната система Денков посочи, че е оптимист.

„Въпросите за статута на служебното правителство и националния празник ще се обсъждат още. Експерти от Венецианската комисия смятат, че може да няма служебно правителство, но не мисля, че това е добра идея. Самото решение тепърва ще се обсъжда. Единият вариант е да се премахне статутът на служебното правителство, вторият е да се избира от премиера и той да предлага министрите. Третият е силно да се ограничат правомощията на служебното правителство. Обсъждахме и трите варианта, но очакваме да чуем експертното мнение“, поясни премиерът. 

Денков коментира казуса с Руската църква „Св. Николай Мирликийски“ в София, която беше затворена след експулсирането на предстоятеля ѝ и двама беларуски свещеници.

„Църквата трябва да стои отворена, организацията става от страна на Българската православна църква“, каза премиерът. Патриархът създаде необходимата организация, за да осигури свещенослужители, които могат да проведат съответните дейности, припомни Денков. 

„Не са изгонени руски свещеници, изгонени са хора, които са работили срещу националните интереси на България. Те са чужди граждани, така че в случая следваме стандартна процедура“, уточни Денков за експулсирането на духовниците.

Той разясни, че нотариалният акт за църквата е издаден през 1997 г., но тепърва предстои да се анализира как стои юридически въпросът със собствеността. „Би трябвало да е на реципрочна основа – на Българската църква в Москва и на Руската църква в София. Това е въпрос, който тепърва ще се дискутира", коментира премиерът. 

Премиерът смята, че има достатъчно основания тези хора да не бъдат допускани в България следващите пет години. Във връзка с твърдението, че ДАНС е закъсняла да изгони руските свещеници от Руската църква Денков каза, че предстои разговор с председателя на Държавната агенция „Национална сигурност“.