Съмнителният радикален прагматизъм на Риши Сунак

Риши Сунак беше приветстван преди година като човек, който ще внесе управленска компетентност в поста министър-председател на Обединеното кралство след години на турбуленция. Тъй като този подход не успя да развълнува избирателите на фона на предстоящите парламентарни избори, той се опитва да преоткрие себе си. Сега той е лидер, който твърди, че е готов да вземе „радикални“ решения, да защитава здравия разум над погрешния консенсус и да постигне истинска промяна, каквато седем предишни премиери за 30 години – петима от собствената му Консервативна партия – според него не са успели да направят, пише Financial Times в редакционен коментар.

Наред със силно коментирания централен елемент от последната му реч - отпадане на част от високоскоростната железопътна линия HS2 (от Лондон до Северна Англия – бел. прев.), която е най-големият инфраструктурен проект на Великобритания след войната - е възможно малко странният избор на политики, които той разкри, да консолидира част от електоралната база на консервативната партия. Някои идеи, например борбата срещу тютюнопушенето или по-широката квалификация на завършващите училище, си заслужават въпреки ограниченията си. Но дори заедно с „прагматичното“ смекчаване на климатичните политики, което Сунак вече обяви, те не представляват съгласувана програма за преодоляване основните дългосрочни и краткосрочни предизвикателства, пред които е изправена Великобритания.

Някои в Северна Англия, Мидландс и другаде може да приветстват отмяната на силно надхвърлящата бюджета си отсечка на HS2 между Бирмингам и Манчестър. Има повърхностна привлекателност в обещанието вместо това да се похарчат 36 млрд. паунда за „стотици“ железопътни, пътни и автобусни схеми, включително укрепване на връзките изток-запад в това, което правителството нарече „Северна мрежа“. И все пак голяма част от идеята за HS2 беше да се облекчи тежестта върху съществуващите железопътни линии и пътища - чрез премахване на автомобилите и най-вече камионите от тях, така че да могат да бъдат използвани по-ефективно.

Годините на подготвително планиране за отсечката Манчестър-Бирмингам вече са пропилени; трябва да стартират множество продължителни нови процеси. Далеч не е ясно също така, че правителството и строителната индустрия ще могат да управляват по-добре стотици по-малки, едновременни проекти, отколкото един голям. По-добрите регионални мрежи може в крайна сметка да улеснят живота на някои избиратели, но те не могат напълно да компенсират загубената визия за една по-интегрирана икономика, свързана чрез бързи връзки север-юг и изток-запад.

Какво да кажем за останалата част от очертаната програма на Сунак? Прогресивното повишаване на възрастта за пушене, така че днешните младежи никога да не започват, има потенциала да подобри здравето и да намали натиска върху Националната здравна служба (NHS). Но това няма да облекчи напрежението върху днешната хронично претоварена система и рекордните списъци от чакащи. Реформирането на образованието след 16-годишна възраст за създаване на по-широк „Повишен британски стандарт“ е похвална цел, въпреки че имаше малко информация за това как правителството ще наеме допълнителния персонал, необходим за преподаване на повече предмети и часове.

Междувременно много от министрите на Сунак изглеждаха по-заинтересовани да се подготвят за бъдещо състезание за лидерство в партията след очертаващото се изборно поражение през следващата година - преди всичко министърката на вътрешните работи Суела Брейвърман с нейната таргетирана реч, предупреждаваща за „ураган“ от миграция. Впечатлението е за партия, която се обръща към десния популизъм и културните войни против „събуждането“ (движението за отхвърлянето на всякаква дискриминация – бел. прев.), вместо да предоставя смислени отговори на основните проблеми, пред които е изправено Обединеното кралство днес. А именно, как да се ускорят инвестициите, да се повиши производителността и да се използва климатичният преход, за да се стимулира скромният растеж.

Само по този начин Великобритания може след време да облекчи данъчното бреме, което е на следвоенен връх, като същевременно започне да възстановява обществените услуги. След 13 години на власт торите изглежда отчаяно търсят начини да си издействат още един петгодишен мандат. Новият, радикално прагматичен, Сунак все още не е представил убедителни аргументи какво биха направили с него.