Стопяват ли се шансовете на България за Шенген през тази година?

Австрия остава твърдо решена да блокира приемането на България и Румъния в Шенген. Това стана ясно след срещата между българския министър-председател Николай Денков и австрийския канцлер Карл Нехамер, която се проведе във вторник във Виена.

Вчера България получи втори отрицателен вот, след като Австрия отново отказа да подкрепи присъединяването на България в Шенген.

Канцлерът Нехамер отрази приноса на България и Румъния в опазването на външните граници на ЕС: „Европейският съюз знае много добре, че България и Румъния допринасят за сигурността в Шенген“. Той също заяви, че е против разширяването на Шенген в момента, като беше категоричен, че това няма нищо общо с България и Румъния.

„Това е въпрос на сигурност, защото в Шенгенското пространство сме изправени пред големи предизвикателства. Вътрешните министри твърдят, че действително Шенгенската система не функционира. 11 страни членки на ЕС упражняват контрол на вътрешните граници“, каза Карл Нехамер. Шенген трябва да бъде поправен и докато това не стане, не можем да разширим това пространство“, категоричен бе той.

Темата коментираха бивши министри, политици и експерти.

„България, която е член на ЕС, постоянно е в ролята на молител. Ние ходим да ги молим и да ги убеждаваме, че сме свършили своята работа. Проблемът е, че ЕС вижда България като част от проблема, а не като част от решението”. Това коментира по Нова телевизия бившият външен министър Надежда Нейнски. И уточни, че внимателно е слушала аргументите на австрийската страна, която смята, че още не може да допусне България в Шенген.

„Те казват: „Има проблеми с Шенген, има проблеми с мигрантите, редица държави въвеждат граничен контрол, не можем, преди Шенген да е решил своите проблеми, да приемем нови членове”. Звучат логично. Моята теза е, че те не виждат България като държава, която може да помогне за решението на тези проблеми, държава, която може да участва в дебата по реформата на Шенген, а я виждат като държава, която е част от тези проблеми”, обясни Нейнски.

По думите ѝ всичко това означава проблем с доверието. „Водила съм подобни преговори и знам, че в крайна сметка всичко опира до доверие”, каза Нейнски.

Ивайло Калфин, бивш вицепремиер и бивш външен министър, директор на Европейската фондация по подобряване условията на труд и живот, заяви пред БНР, че България много отдавна е готова за Шенген, но Австрия и Нидерландия не допускат разширяване на зоната по вътрешнополитически причини. 

ЕС е огромна машина за преговори, отбеляза Калфин и посочи, че България не се възползва достатъчно ефективно от този инструментариум. Той не разбира как правителството си поставя в плана задачи, които не зависят от него. "Кабинетът не може да обещае членство в Шенген до края на годината и членство в еврозоната от началото на 2025 г. Най-вероятно и двете няма да се случат. За еврозоната не бих поставил дата. Това е сложен процес. Свързан е и с вътрешна кампания и подготовка, и с външна. Избрахме най-ранната теоретично дата, но не виждам какви гаранции има", коментира бившият вицепремиер.

Според Весела Чернева, директор на софийския офис на Европейския съвет за външна политика, реформа в шенгенското пространство трябва да се случи без чувство за спешност и ще отнеме доста време. Според нея това не може да стане в момент с възстановен контрол по вътрешните граници.

"Как ще се случва свободното движение на хора в ЕС е в директна връзка с политиката по миграция, по която от доста време съюзът не може да постигне съгласие", посичи Чернева и допълни, че не изключва допълнителни усилия за сигурността по границите да бъдат постигнати до декември и това да даде основания на австрийския канцлер да си промени позицията.

Евентуално разделяне на България и Румъния е трудно по формални причини, поясни още Чернева. По думите ѝ подобен процес е доста сложен, защото „става въпрос за промяна на вътрешно национално решение на Австрия, което трябва да има достатъчно добра обосновка“.

Относно нидерландското "не" за приемане на България в Шенген Весела Чернева изтъкна, че съображенията на Нидерландия са от друг характер и са свързани с върховенството на правото.

"Имаме някакви видими промени – промените по КПКОНПИ, предстоящите промени в Конституцията. Подобренията по границата са едва третият елемент на това, което можем да демонстрираме пред Нидерландия. Ако видим нидерландска делегация в България, това само по себе си вече ще е успех, защото досега Хага отказваше да изпраща такава делегация. Ако има такава делегация, това ще означава, че голяма част от предходните съображения вече са изчистени или са напът да бъдат изчистени", коментира експертът.

Създаването на алтернативи и регионални модели на Шенген никога не е работило, смята Весела Чернева.

Премиерът Денков не можа да даде успокоение как мигрантските потоци биха могли да намалеят. Това трябваше да бъде неговата основна задача, коментира международният анализатор и бивш зам.-външен министър Милен Керемедчиев по Bulgaria ON AIR.

"Не знам колко пъти трябва да получим "не", за да променим нашата стратегия. Новият подход трябва да бъде влизане с летища и пристанища като първа стъпка, където няма никаква критика. Трябва да оставим основния проблем, който е граничният контрол по сухопътните граници, където има увеличаващ се мигрантски натиск", заяви той.

По думите му Шенген в момента не работи. „Страните членки харчат между 46-50 млн. евро за граничен контрол. Това се случва поради безпрецедентния през последните години бежански натиск върху външните граници. Само за две години има 38% ръст на поисканите убежища в страните членки на ЕС", каза Керемедчиев.