„Алфа Рисърч“: Всеки втори българин очаква сериозен ремонт на кабинета след ротацията

Всеки втори българин очаква заедно с ротацията на премиерите, което трябва да стане в началото на март, да се извърши и по-сериозен ремонт на кабинета. Една пета от запитаните са на мнение, че правителството ще падне и ще се върви директно към предсрочни избори. Това сочи проучването на обществените нагласи на „Алфа Рисърч“ „Обществени нагласи – ноември 2023 г.".

Социолозите отчитат задълбочаваща се криза на доверието към всички институции, политически лидери. Шест  месеца след сформиране на правителството на Николай Денков основните държавни институции и отговорността на политическите лидери за тяхната работа се оценяват негативно от мнозинството български граждани.

Кабинетът запазва равнището на доверие от юни  - 21% положителни оценки, но при 46% отрицателни, което е ръст от близо 10 на сто. Малко по-високо е доверието към премиера Денков  - 25% положителни при 39% отрицателни оценки, но също с негативен развой. Както премиерът, така и кабинетът са в неизгодната ситуация да се подкрепят само от симпатизантите на ДБ и ПП (между 65% и 70% от тях), но не и от тези на ГЕРБ (25% положителни при 39% отрицателни мнения за кабинета).

На този фон очакванията на мнозинството българи са за продължаващи конфликти и противоречия вътре между управляващите, за влошаваща се икономическа конюнктура през следващата година, но без яснота за нова политическа конфигурация. 39% са на мнение, че най-силните сблъсъци между управляващите ще са по повод на бюджета, а според 22,5% - по горивата и енергетиката (цени, дерогацията за „Лукойл", таксите за пренос на газ, въглищните централи и пр.). Макар и с по-слаба интензивност, противоречия се очакват и по кадровите назначения в различни сфери (16,5%), конституционната реформа (12%), контрола над службите за сигурност (10 на сто).

Източник: Алфа рисърч

Относно най-горещата политическа загадка – ще се случи ли и как нестандартното решение с ротацията на премиерите, всеки втори българин (49,7%) очаква заедно с ротацията на премиерите, да се извърши и по-сериозен ремонт на кабинета. 31% очакват само премиерска рокада, без други персонални промени. Други 19 на сто са на мнение, че правителството ще падне и ще се върви директно към предсрочни избори. Според социолозите, ако управляващите партии предприемат такъв ход, ще трябва чрез нови конфликти и взаимни атаки да убедят българите, че на никаква цена „повече не могат заедно“. Това ще дистанцира още повече избиратели от политиката, а цената ще бъде платена от същите тези партии на поредните предсрочни избори. Не е изключено да се отвори и пространство за нови политически проекти, посочва се в проучването.

С 8% доверие парламентът не успява да обърне тенденцията и остава закотвен към дъното на обществените оценки. С процент по-ниско (6,9%) е доверието към изпълняващия длъжността главен прокурор Борислав Сарафов. Съдът запазва 13% одобрение, но отрицателните оценки към него се повишават от 38 до 48 на сто. Рязко се увеличават и критичните оценки за дейността на полицията  - 12% ръст на отрицателните мнения при 10 процентни пункта спад на положителните. Като резултат недоверието към полицията също започва отчетливо да доминира (37% отрицателно срещу 20% положително). Различни фактори могат да допринасят за този негативен развой, но сред тях безспорно са и действията й при протеста срещу ръководството на БФС. Ако в страната негативните мнения за полицията варират между 27 и 32 на сто, то в столицата те достигат 50 на сто.

От институциите единствено президентът Румен Радев успява да запази позитивния си рейтинг, който в периода на действие на неговите служебни правителства също беше поел надолу. Към момента той се ползва с одобрението на 38% от българите (ръст от 5 на сто спрямо юни), неодобрението остава 32%. Най-критични към него са симпатизантите на ГЕРБ и ДБ, останалите изразяват по-позитивни или противоречиви оценки.

Източник: Алфа рисърч

Перманентната конфронтация между вътрешно-коалиционни, правителствени, подкрепящи и пр. „партньори“, както и между опозиция и управляващи, не носи бонуси на нито една политическа сила или лидер, а увеличава кризата на доверие, обобщават социолозите.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов понася относително най-малки щети – 2 пр.п. спад в личния му рейтинг, при запазване нивото на отрицателните оценки (19% позитивни срещу 54% негативни). Ползва се с доверието на три четвърти от настоящите избиратели на ГЕРБ. Съпредседателите на ПП – Кирил Петков и Асен Василев също губят по около 2 пр.п. подкрепа (падайки до 14%), но при тях се наблюдава значим ръст на негативните оценки (до 61-64%). 

Съпредседателят на ДБ Христо Иванов запазва подкрепата си от 16 на сто, но също увеличава негативните оценки – от 46% на 52%. Без промяна в рейтинга си, но и без ръст в подкрепата на фона на сблъсъците в управляващото мнозинство, остават Костадин Костадинов (16% към 55%), Корнелия Нинова (13% към 53%), Слави Трифонов (13% към 50%). Всички тези партийни лидери се ползват с одобрението на не повече от 60 до 65 на сто от настоящите им симпатизанти, което говори за нарастващо недоверие дори сред част от доскорошните им лоялни избиратели.

Един от най-интересните казуси, които очертава настоящото проучване, е оценката за лидерите на ДПС. Освен отношението към лидера на ДПС Ахмед Доган, за първи път социолозите измерват и отношението към новия лидер на парламентарната група и кандидат за председател на движението Делян Пеевски. Ахмед Доган се ползва с одобрението на 12% на българските граждани при 60% неодобрение. Делян Пеевски – с 6% одобрение, 70% - неодобрение. При Доган, както и при останалите партийни лидери, подкрепата идва основно от вътрешнопартийните среди (61%). Пеевски обаче получава от тях 26% одобрение срещу 27% неодобрение и 47% неутрални оценки.

Още повече намалява делът на желаещите да гласуват на евентуални избори (до 36%) и респективно спада подкрепата за всички основни партии. Електоралните предпочитания на твърдо решилите да гласуват показват лека преднина за ГЕРБ (21,9%) пред ПП-ДБ (17,8%), „Възраждане" (12,2%), ДПС (10,8%), БСП (9,6%), ИТН (4,9%). Всеки четвърти анкетиран обаче не е сигурен, че до едни евентуални избори ще повтори сегашния си вот. Това потвърждава тенденцията от местните избори за ерозия дори на твърдите ядра, която по всяка вероятност ще се задълбочава.

Настоящото изследване е проведено в периода 22 – 30 ноември 2023 г. от Алфа Рисърч, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.