Два сценария за край на войната в Украйна

Срещата между Тръмп и Путин в Аляска приключи, а мирът в Украйна все още не е наближил. Но двата най-вероятни изхода от руското нашествие започват да се очертават, пише Wall Street Journal.

Украйна може да загуби територия, но да оцелее като сигурна и суверенна, макар и смалена, държава. В другия случай тя може да загуби както територия, така и суверенитет, връщайки се в сферата на влияние на Москва.

Кое от двете ще се случи и кога не е по-ясно след срещата в Аляска, която не отговори на надеждите за дипломатически пробив.

Руският президент Владимир Путин отхвърли натиска на САЩ и Европа за прекратяване на огъня, което би замразило настоящата фронтова линия, последвано от преговори за контрол над украински територии и гаранции за сигурността на Украйна. Вместо това Путин даде знак, че ще продължи войната, докато Украйна и Западът не са готови да удовлетворят по-широките геополитически цели на Москва.

„Убедени сме, че за да бъде уреждането на украинския въпрос устойчиво и дългосрочно, трябва да бъдат премахнати всички основни причини за кризата, които са били многократно обсъждани, да бъдат взети предвид всички легитимни опасения на Русия и да бъде възстановен справедлив баланс в областта на сигурността в Европа и в света като цяло“, заяви Путин след срещата на върха.

Той посочи, че сигурността на Украйна също трябва да бъде гарантирана, но преговорите в миналото показаха, че дяволът се крие в детайлите.

Акцентът, който поставя, върху „коренните причини“, стандартния му израз за недоволство относно ориентираната на Запад политическа линия на Украйна и разширяването на НАТО в Централна и Източна Европа, показва, че той не се е отказал от обхватните си цели за възстановяване на руското политическо влияние над Украйна, възстановяване на сферата на влияние на Москва в Източна Европа и възвръщане на статута на световна велика сила. Затова той започна войната през 2022 г.

Опитът на Русия да завладее Киев напълно се провали и вероятно това е невъзможно. Все още упоритата отбрана на Украйна ограничава Русия до незначителни победи на бойното поле с висока цена. Надеждите на Киев да изтласка напълно руските нашественици също намаляват предвид изтощаването на собствената ѝ армия.

Това остава два възможни изхода от най-голямата война в Европа от Втората световна война насам. Ето какво означават те и от какво зависят.

Разделяне със защита

Украинското ръководство тихомълком е приело, че не разполага с военна сила, необходима за пълното възстановяване на границите на страната. Миналата седмица украинският президент Володимир Зеленски изрази готовност да преговаря за територия по време на видеоразговори с президента Доналд Тръмп и европейски ръководители след прекратяване на огъня, което замразява сегашната фронтова линия.

Киев и европейските страни заявяват, че никога няма да дадат правно признаване на придобитите територии от Русия, тъй като това би превърнало международното право в стимул за по-нататъшни завоевания вместо в табу срещу тях. Но те дават сигнали, че ще се примирят с реалността на фактическия руски контрол.

Най-добрият сценарий за Киев и неговите европейски поддръжници вероятно е да ограничат Русия до териториите, които нейните сили вече окупират, което се равнява на около една пета от територията на Украйна. Кремъл продължава да настоява Киев да се оттегли от териториите, които смята за руски, но не контролира – по-специално частта от Донецка област, контролирана от Украйна, където Киев държи верига от укрепени градове, които Русия досега не е успяла да превземе.

Но най-големият въпрос е какво ще се случи с останалите 80% от Украйна.

Киев и неговите европейски съюзници искат да защитят бъдещата сигурност и суверенитет на останалата част от страната с комбинация от силна украинска военна отбрана и западната помощ за сигурност. Т. нар. „коалиция на желаещите“, водена от Великобритания и Франция, иска да разположи част от собствените си войски в Украйна като допълнителен възпиращ фактор срещу бъдеща руска агресия.

Европейските ръководители се надяват, че САЩ ще се присъединят към гаранциите за сигурност за Украйна и в последните дни са насърчени от явната готовност на Тръмп да подкрепи тази идея. Въпреки това всякаква възможна роля на САЩ остава неясна.

Такъв изход би приличал на края на Корейската война през 1953 г., която остави полуострова разделен, но Южна Корея оттогава е защитена, не на последно място от американски войски.

Но за Путин изход по корейския модел би означавал исторически провал.

Той би задържал 20% от територията на Украйна, голяма част от която е превърната в руини, но би загубил завинаги по-голямата част от страната, докато наблюдава как западните войски защитават страна, която той настоява, че е братска нация на Русия.

Причините за подобно отстъпление от Путин може да са свързани с негови опасения, че войната налага неустойчиви икономически и политически рискове за вътрешната стабилност на Русия или че Москва не би могла да се справи с ескалация на санкциите, наложени от САЩ. Досега обаче повечето наблюдатели не виждат основателни причини да смятат, че това е вярно.

„В момента руската гледна точка е, че тази война е неустойчива, но Украйна е по-малко устойчива и докато се стигне до момента, в който икономическите проблеми ще наложат край на войната, Украйна ще е загубила“, коментира Янис Клуге, експерт по руската икономика в Германския институт за международни въпроси и въпроси от областта на сигурността в Берлин.

Тръмп и други американски официални представители предложиха Вашингтон да нанесе удар на руската икономика чрез ограничаване на приходите от петрол, чрез налагане на наказателни мита на руски купувачи на петрол, санкции върху банкови трансакции, забрана на руската сенчеста флотилия от петролни танкери и други мерки. Повечето анализатори казват, че санкциите могат да бъдат затегнати, но за да се усетят значителните последици ще е нужно време.

И освен ако Путин не се страхува за собственото си управление, не е ясно в какъв момент той би поставил икономическия натиск пред историческата си фиксация върху Украйна и решимостта си да възстанови величието на Русия.

Разделяне с подчинение

Исканията на Русия от началото на нашествието през 2022 г. включват намаляване на размера на украинските въоръжени сили, ограничаване на оръжията и на доставките на западно оръжие, както и промяна на политическия режим, включително конституцията, ръководството и политиките по отношение на езика, историята и националната идентичност.

Най-голямата опасност за Украйна не е само загубата на източната и южната ѝ част. Тя е, че останалата част няма да може да устои на трето руско нашествие след тези от 2014 и 2022 г. Заплахата може да принуди Киев да се подчини на желанията на Москва относно лидерството му и политиките му у дома и в чужбина.

Такъв изход би превърнал оцелялата част от Украйна в руски протекторат, което би означавало капитулация за една нация, която иска да укрепи демокрацията си и да се интегрира в Европа и в Запада. Именно това, дори повече от полетата и градовете в Източна Украйна, украинците се борят да предотвратят.

Бойното поле остава единственият начин, по който Путин може да постигне такива условия за капитулация. Въпреки че руските сили продължават да постигат само ограничени успехи по отношение на квадратни километри, основната им цел е да изтощят украинската армия и волята на страната да се бори.

След три години и половина безмилостна война украинските войски са изморени, превъзхождани по численост и недоволни от собствените си генерали. Но те продължават да се съпротивляват. А характерът на войната, с все по-доминиращите дронове, благоприятства отбраната пред атаката.

„Не виждам украинската армия да се разпада, но в достатъчно дългосрочен план може да стигнем до момент, в който, ако Украйна не успее да реши проблемите си със сформирането и управлението на въоръжените си сили, тя може да не бъде победена на бойното поле, но ще става все по-изтощена“, казва Майкъл Кофман, военен експерт във фондация „Карнеги“ за междунороден мир, която се намира във Вашингтон.

Предимствата на Русия по отношение на населението, броя на войските и финансовите ресурси правят военните ѝ усилия по-устойчиви от тези на Украйна, казват анализатори. „Но в хода на тази война Украйна доказа, че е адаптивна и устойчива“, отбелязва Кофман.

Въпреки всички затруднения Украйна досега е намерила начин да удължи съпротивата си и да запази отворен изхода от войната.