Ще подкрепят ли САЩ ответни удари на Украйна по територията на Русия?

"Много е трудно, ако не и невъзможно, да спечелиш войната, без да атакуваш нападащата те държава", написа американският президент Доналд Тръмп в своята социална мрежа Truth Social. В поста си той напомня, че предишният президент на САЩ Джо Байдън ограничи Украйна и не позволи на Киев да използва американско оръжие на територията на Русия, което означава, че Украйна само се защитава, но не може да напада.

Тогава САЩ бяха предоставили ракети ATACMS, но само с условието, че могат да бъдат използвани в окупираните от Русия украински територии. Първата такава операция беше "Водно конче". Не е ясно дали коментарът на Тръмп предвещава "зелена светлина" за удари в тила и, ако това е така, с какви точно оръжия.

Ограниченията на западните партньори единствено за отбранителни действия са мотивирани от нежелание за ескалация на конфликта. Това принуди Киев много спешно да развие своята военна индустрия. Първите разработки са на иновативни дронове, неуловими за руските ПВО, с които в последните седмици Украйна затвори няколко големи руски рафинерии и причини дефицит на бензин в Русия, опашки и купони за покупка на бензин.

Украйна често атакува и военните летища, от които излитат руските бомбардировачи, но дроновете рядко успяват да нанесат сериозни щети.

Има и множество свидетелства за разработките на нови балистични и крилати ракети. Пред журналисти украинският президент Володимир Зеленски съобщи за новата ракета "Фламинго", която е преминала всички изпитвания и до края на годината ще започне масовото ѝ производство. Според изявления на Киев в ход е и производството на ракетата "Сапсан".

Във видео AP показва цеховете, в които се произвежда ракетата "Фламинго". Нейните разработчици разказват, че тя е с далекобойност от 3000 км и способна да носи бойна глава с тегло от 1000 килограма.

Тръмп и Путин като Никсън и Хрушчов по времето на Кубинската криза

В своята социална мрежа Доналд Тръмп публикува и две снимки - едната от срещата му в Аляска с руския президент Владимир Путин, на която е направил същите жестове като на втората снимка, запечатала разговор между Ричард Никсън и Никита Хрушчов от най-напрегнатите времена в Студената война - около Кубинската криза. Това е явен признак, че отношението му към Москва започва да се променя.

"Предстоят интересни времена", завършва той своя пост, с който намеква, че могат да се очакват още удари в руския тил.

Не е много ясно какво променя позицията му. Малко по-рано днес (21 август) руските сили атакуваха американски завод в Закарпатието, което беше обявено от украинските власти като явна провокация към Вашингтон. Има удари по инфраструктура, по която трябва да пристига и втечнен газ от САЩ в Украйна, както и на азербайджанската компания Socar в Одеса. 

Руският президент не дава никакви индикации дали ще приеме да разговаря с Володимир Зеленски - едно от нещата, за което Тръмп беше сигурен, че е получил като обещание по време на разговорите в Аляска.

Според публикация в британското издание The Telegraph САЩ в момента са се отказали да организират двустранна среща между руския и украинския президент. Източници на изданието отбелязват, че Тръмп е наредил администрацията му да изчака и да организира тристранната среща, която вероятно може да се състои, но едва след като се проведе разговор между Путин и Зеленски.

Външният министър Сергей Лавров също така на няколко пъти даде да се разбере, че Кремъл няма да промени позициите си - нито по отношение на срещата, която руските власти отхвърлят още от пролетта на 2022 г., нито по отношение на гаранциите за сигурност на Украйна. Москва настоява, че също трябва да бъде гарант за сигурността на страната, която нападна, и да има думата какво да се прави от съюзниците, ако реши да я атакува отново.

Путин иска Украйна да се откаже от Донбас и НАТО

Междувременно Ройтерс писа, като се позовава на анонимни източници, че Путин настоява Украйна да се откаже от целия източен регион Донбас и от амбициите си да се присъедини към НАТО. Руският президент иска също Киев да остане неутрален и да не допуска западни войски.

По същество, според руските източници, Путин е направил компромис с териториалните искания, които изложи през юни 2024 г. Тогава Кремъл поиска от Киев да отстъпи изцяло четири области, за които Москва претендира Донецка и Луганска в Източна Украйна, които съставляват региона Донбас, плюс Херсонска и Запорожска област на юг.

Киев отхвърля тези условия като равносилни на капитулация.

В новото си предложение руският президент се придържа към искането си Украйна напълно да изтегли силите си от Донбас, който руската армия контролира. В замяна Москва ще спре настоящите фронтови линии в Запорожие и Херсон. Русия контролира около 88% от Донбас и 73% от Запорожието и Херсонска област, според оценки на САЩ и данни от отворени източници.

Москва е готова също да предаде малките части от Харковска, Сумска и Днипропетровска област на Украйна, които контролира, като част от евентуална сделка, казват източниците на агенцията.

Путин се придържа към предишните си искания Украйна да се откаже от амбициите си за НАТО. Той настоява и за правно обвързващо обещание от водения от САЩ военен алианс, че няма да се разширява повече на изток, както и за ограничения на украинската армия и споразумение, че никакви западни войски няма да бъдат разположени на място в Украйна като част от мироопазващи сили.

Двете страни остават далеч една от друга повече от три години, след като Путин нареди началото на офанзивата, а преди това – през 2014 г., анексира незаконно полуостров Крим. От повече от десет години в Донбас се водят боеве между подкрепяни от Русия сепаратисти и украински войски.

Президентът Володимир Зеленски многократно е отхвърлял идеята за изтегляне от международно признатата украинска територия като част от евентуална мирна сделка и е заявявал, че индустриалният регион на Донбас служи като крепост, която възпира руското настъпление по-дълбоко в Украйна.

„Ако говорим просто за изтегляне от изток, не можем да направим това“, казва той пред репортери в коментари, публикувани от Киев в четвъртък. „Става въпрос за оцеляването на нашата страна, което включва и най-силните отбранителни линии“, добавя той.

Междувременно присъединяването към НАТО е стратегическа цел, залегнала в конституцията на страната, и такава, която Киев разглежда като най-надеждната гаранция за сигурност. Зеленски заявява, че не е работа на Русия да решава за членството страната в алианса.

САЩ и европейските страни са разработили военни варианти

Висши военни от САЩ и редица европейски страни са разработили военни варианти за Украйна и ще ги представят на съответните си съветници по национална сигурност, заявяват американските военни, цитирани от Ройтерс, пише БТА.

Агенцията вече съобщи, че военните плановици от САЩ и Европа са започнали да проучват гаранции за сигурност за Украйна след конфликта, след като президентът Доналд Тръмп обеща да помогне за защитата на страната в рамките на всяко споразумение за прекратяване на войната на Русия в Украйна. "Тези варианти ще бъдат представени на съответните съветници по национална сигурност на всяка страна за съответно разглеждане в текущите дипломатически усилия“, гласи изявление на Пентагона.

Срещи между министрите на отбраната на САЩ, Финландия, Франция, Германия, Италия, Великобритания и Украйна са се състояли във Вашингтон между вторник и четвъртък.

Украйна и нейните европейски съюзници са окуражени от обещанието на Тръмп по време на срещата на върха в понеделник за гаранции за сигурността на Киев, но много въпроси остават без отговор, посочва Ройтерс.

Официални лица предупреждават, че ще отнеме време на американските и европейските плановици да определят какво би било изпълнимо от военна гледна точка и приемливо за Кремъл. Една от възможностите е да се изпратят европейски сили в Украйна, но САЩ да отговарят за командването и контрола им, съобщават източници пред Ройтерс.

Руското външно министерство изключи разполагането на войски от страните от НАТО, за да се гарантира мирно споразумение.