Популистки крайнодесни партии са водещи в най-големите икономики в Европа

За първи път популистки и крайнодесни партии водят в обществените допитвания във Великобритания, Франция и Германия, което е нов знак за нарастващото недоволство на избирателите в голяма част от Стария континент след години на висока имиграция и инфлация, пише Wall Street Journal.

Крайнодесни и антиимиграционни партии вече влязоха в правителствата в страни като Италия, Финландия и Нидерландия. Но тази година за първи път те водят едновременно в най-големите икономики в Европа. Това може да предизвика период на политически сътресения и в трите страни, въпреки че до парламентарните избори в тях остават няколко години.

„Това е значително. Лидерите и в трите страни се борят с възходящата крайна десница, която е на прага на властта, освен ако политиците не успеят да се справят с причините за нейния възход, а именно имиграцията и разходите за живот“, казва Муджатаба Рамхан, ръководител за Европа в консултантската компания в областта на риска Eurasia.

Френската антиимиграционна партия „Национален сбор“ има стабилно предимство в обществените допитвания тази година. Проучване на института Elabe показа миналия месец, че Жордан Бардела, младото протеже на лидера на крайната десница Марин льо Мен, е най-популярният политик с одобрение от 36%. Проучванията за следващите президентски избори също сочат, че кандидатът на „Народен сбор“ – независимо дали това е Бардела или Льо Пен, ще води на първия тур.

Във Великобритания антиимиграционната партия „Реформирай Обединеното кралство“ начело с бившия привърженик на Brexit Найджъл Фараж отбелязва ръст през последните шест месеца и сега има комфортна преднина в социологическите проучвания пред управляващата Лейбъристка партия и опозиционните консерватори – политически дуопол, който доминираше британската политика през последния век.

В Германия крайнодясната „Алтернатива за Германия“ от началото на годината диша във врата на управляващите десноцентристи от Християндемократическия съюз (ХДС) в социологическите проучвания. През последните седмици „Алтернатива за Германия“ има лека преднина, което се случва за първи път от април, сочат данни на Forsa, една от водещите социологически агенции в страната.

Подобно на САЩ голяма част от Европа преживя две неща едновременно от началото на пандемията – рекордни нива на имиграция, които предизвикаха недоволството на избирателите, и ускоряване на инфлацията, което вече отшумя, но остави цените на много стоки много по-високи, отколкото преди. Това кара много избиратели да се чувстват по-зле. Социалните мрежи също поляризират мненията.

За разлика от САЩ обаче голяма част от Европа почти не постига икономически растеж, което подхранва широкоразпространеното усещане, че Старият континент е изправен пред години на стагнация, както и на политически застой.

Усещането за икономически упадък, съчетано с бързата имиграция, е отровна комбинация, която обърна много избиратели срещу установените политически партии, казва Жереми Галон, бивш френски дипломат и ръководител за Европа в консултантската компания McLarty Associates. „Същото е положението в по-малките английски градове, във френската провинция и в германските градове, където много хора смятат, че традиционните елити ги пренебрегват или не обръщат внимание на техните притеснения“, отбелязва той.

Бардела и „Национален сбор“ се възползваха от повсеместното безпокойство, че мюсюлманското малцинство във Франция, едно от най-големите в Европа, нарушава светските ценности на Френската република, както и от усещането за спад на стандарта на живот сред семействата от работническата и средната класа. През последните години „Национален сбор“ се превърна от маргинално протестно движение в най-голямата партия в Националното събрание, долната камара на парламента.

Това все още не е достатъчно, за да може крайната десница да поеме управлението на страната, но я прави все по-трудна за управление. Френското правителството отново е на ръба да падне от власт по-малко от девет месеца, след като консервативният френски премиер Мишел Барние беше свален от поста си.

През миналата седмица „Национален сбор“ обеща отново да гласува срещу правителството на 8 септември, когато центристкият премиер Франсоа Байру планира да поиска вот на доверие в Националното събрание преди очакваните трудни преговори за нов бюджет. Във вторник Бардела призова президента Еманюел Макрон на проведе нови парламентарни избори или да подаде оставка.

През последните години Германия и Великобритания отбелязаха най-големия ръст на имиграцията в историята си, въпреки че през тази година цифрите започнаха да спадат. В Германия делът на местните жители, родени извън страната,  е нараснал от малко над 15% през 2017 г. до рекордния връх от 22% през 2024 г. За сравнение, в САЩ този дял е около 16%.

Великобритания, от своя страна, се бори с рекорден ръст на легалната и нелегалната имиграция. Около 4,5 млн. души са пристигнали легално между 2021 и 2024 г., основно от Индия, Нигерия и Китай. Това е малко повече от броя на хората, които са влезли законно в САЩ – чието население е около пет пъти по-голямо от това на Великобритания, през същия период. Освен това десетки хиляди хора ежегодно пресичат незаконно Ламанша на нестабилни лодки, за да потърсят убежище.

От началото на годината рекорден брой хора – 29 хил. души до края на август, са пресекли границата, което засили натиска върху премиера Киър Стармър, дошъл на власт миналата година с обещанието да „разбие бандите“, които контролират трафика на мигранти, и да намали преминаванията.

В допълнение към натиска върху Стармър през лятото в някои английски градове избухнаха протести срещу използването на местни хотели, където правителството плаща за престоя на мигрантите, докато се решават техните заявления за убежище.

В Германия изненадваща особеност на възхода на „Алтернатива за Германия“ напоследък е, че той съвпада с намаляване на броя на имигрантите при сегашното правителство. На фона на по-строг граничен контрол новите заявления за убежище са намалели с над една трета през първата половина на годината спрямо същия период на миналата година. Фридрих Мерц, консервативният канцлер на страната, отмени също някои от зелените политики на предшественика си, които често бяха критикувани от „Алтернатива за Германия“ като прекомерни.

Редица мерки в подкрепа на растежа – от намаляване на корпоративните данъци до увеличаване на инвестициите в инфраструктурата, все още не са дали резултат. Икономиката се сви с 0,3% през последното тримесечие, като удължи рецесията, която продължава вече две години.

Според Манфред Гюлнер, директор на Forsa, това е един от факторите за неотдавнашния възход на „Алтернатива за Германия“. „Избирателите виждат много действия, но не усещат никакъв ефект“, казва той и посочва несъответствието или поне закъснението между обещанията и резултатите.

„Алтернатива за Германия“ води кампания за депортиране на имигрантите, които са в страната незаконно, за излизането на Германия от ЕС и еврозоната и за преосмисляне на културата на паметта за Холокоста. Тя отхвърля идеята за климатичните промени, причинени от човека. Икономическата ѝ политика е сходна с тази на Християндемократическия съюз на Мерц, но тя иска също да увеличи вноските за пенсия и да ограничи достъпа на хората, които не са германски граждани, до социални помощи.

Някои от ръководителите и депутатите на партията са подложени на критики заради симпатиите си към Русия и Китай – партията призова Германия да възобнови енергийните споразумения с Москва, а икономисти заявиха, че стремежът ѝ да напусне ЕС може да навреди на износните сектори на страната. Но партията също така се радва на подкрепата на хора, близки до президента Тръмп, най-вече на вицепрезидента Джей Ди Ванс и на технологичния милиардер Илон Мъск.

„Алтернатива за Германия“ се възползва от разочарованието от икономиката, за да подсили своята привлекателност. Нейната програма в навечерието на федералните избори през февруари беше съсредоточена върху предложения за икономиката преди теми като сигурността и имиграцията. Това ѝ помогна да спечели подкрепата на избиратели от работническата класа в икономически потиснати области далеч от историческите бастиони на партията в бивша Източна Германия като Рур, промишлената област източно от долината на Рейн.