САЩ плащат цената на загубената си надеждност

Надеждността, подобно на доверието и добрата репутация, се печели трудно, но се губи лесно. Също така става непоправимо скъпа, след като бъде загубена, особено в международните отношения. Така че не е маловажно това, че Доналд Тръмп, осем месеца след началото на втория си мандат като американски президент, пропиля каквато и надеждност да бе останала на САЩ във външната политика и сигурността, пише колумнистът на Bloomberg Андреас Клут.

Последните примери са от миналата седмица, когато Тръмп направи няколко остри изказвания в един и същи ден, предизвиквайки у световните лидери шок, объркване или – най-забележително – безразличие, граничещо с озадачение. В хаотична реч пред ООН Тръмп обиди не само институцията, но и отделни държави от Бразилия до Великобритания. По-късно той импровизира пореден обрат в позицията си спрямо руската агресия срещу Украйна.

Киев, каза той, може „да се бори и да спечели цяла Украйна обратно в първоначалния ѝ вид“, тъй като Русия изглежда опасна само на пръв поглед. Това послание бе отправено само месец след като Тръмп буквално опъна червения килим за руския президент Владимир Путин; и това след като първо постави, после промени, а накрая плахо се отказа от ултиматум към Путин за започване на преговори за прекратяване на огъня. В месеците преди това Тръмп обвиняваше Украйна за нахлуването на собствената ѝ територия и твърдеше, че Киев няма козове и трябва да отстъпи територия. И през цялото време той продължаваше да твърди, че Путин никога не би нахлул в Украйна, ако сам той – Тръмп – е бил в Белия дом през 2022 г. 

Американският президент, за разлика от нас, има широка аудитория, в страната и в чужбина. Международната включва противници, съюзници и други държави, които биха могли да поемат и по единия, и по другия път. Основният противник в този контекст, разбира се, е Путин. Неговият обучен от КГБ ум изглежда отдавна е заключил, че Тръмп е това, което КГБ от съветската епоха наричаше „полезен идиот“.

Откакто Тръмп встъпи в длъжност тази година, Путин не е ограничил, а е засилил бомбардировките си срещу Украйна, както и операциите си в „сивата зона“ срещу европейските страни от НАТО – всичко това, без да понесе забележими последици от Вашингтон. През последните дни Русия дори изпрати дронове в Полша и Румъния, изтребители в Естония и изглежда още дронове в Скандинавия.

Уважение, страх и благоговение към „силата“ на Тръмп биха изглеждали по различен начин.

Тръмп едва ли е първият американски президент в новата история, който губи доверието в САЩ. Барак Обама веднъж начерта червена линия, с която да възпре сирийския лидер Башар Асад да използва химически оръжия срещу собствения си народ, след което не предприе нищо, когато диктаторът направи точно това през 2013 г. Тръмп подкопа доверието в САЩ и през първия си мандат, когато първо заплаши севернокорейския диктатор, след това се „влюби“ в него, а накрая беше безучастен, докато Ким Чен-ун превключи ядрената програма на страната на най-висока предавка, където тя все още се намира. И Тръмп беше този, който договори погрешна сделка с талибаните за изтегляне на американските войски от Афганистан, която неговият наследник Джо Байдън след това изпълни катастрофално.

На този фон всеки, който е наблюдавал политиката на САЩ през последното десетилетие, от приятелска Европа до враждебен Китай,

вече е имал основания да се съмнява в надеждността на САЩ.

Това, което Тръмп направи през втория си мандат, е да премахне съмненията и да потвърди загубеното. Съюзниците сега знаят, че не могат да се доверят на САЩ, а противниците се обединяват и преправят плановете си за създаване на проблеми или дори нещо по-лошо.

Учените изучават надеждността в международните отношения поне от Мюнхенското споразумение от 1938 г. На тази скандална среща, която сега е пейоратив за „помирение“, Великобритания и Франция се опитаха да предотвратят войната с нацистка Германия и фашистка Италия, но не можаха да предложат никаква надеждност на масата за преговори – не и от гледната точка на Адолф Хитлер, а тя беше тази, която имаше значение.

По време на Студената война надеждността се превърна в основен елемент на стратегиите и теориите на игрите, целящи да предотвратят превръщането на конфликта Изток-Запад в ядрен. Надеждността – в този случай означаваща пълна увереност в опустошителния отговор срещу всеки първи ядрен удар – беше и е квинтесенцията на принципа за възпирането.

Модата сред учените след Студената война, когато ядрената заплаха привидно намаля, беше да бъдат по-скептични. Дали надеждността се основава на минало поведение, или на субективни оценки за бъдещите действия на настоящия титуляр в Белия дом? Как когнитивните пристрастия изкривяват възприятията?

Според Керен Ярхи-Мило, декан на факултета по международни и обществени отношения към Колумбийския университет, много политици са стигнали до заключението, че „може да не си струва да се борим за репутация“, особено след погрома в Ирак и Афганистан. „Хвърлянето на бомби върху някого, за да докажеш, че си готов да хвърлиш бомби върху някого, е може би най-лошата причина да използваш сила“, каза Обама в опит да обясни провала си в Сирия – неспособен да разбере, че други врагове сега са по-малко склонни да се вслушат в американските червени линии.

През 2025 г. подобни тенденции отново изглеждат отживелица, тъй като дефицитът в доверието към САЩ сякаш води до повече агресия от страна на геополитически съперници или враждебни държави.

Това, което Тръмп се опита да представи като сила чрез „теорията за лудия“, все повече изглежда като слабост,

породена от прищявки, нерешителност и хаос. Ярхи-Мило и Хилари Клинтън (двете преподават заедно курс в Колумбийския университет) твърдят, че той също се заблуждава, вярвайки, че личната химия (например с Путин) може да замести стратегията и експертизата в световните дела, и най-вече истинската решителност.

Навсякъде има намеци за опасност. Партньорите на САЩ стават все по-тревожни и правят алтернативни договорености за своята сигурност: Саудитска Арабия току-що подписа отбранителен договор с Пакистан, след като стана свидетел на израелски удар срещу съседката си от Персийския залив Катар, която е съюзник на САЩ, но не получи помощ от тях. Противниците на Вашингтон продължават да подлагат на тест решителността на Тръмп и Запада, както прави Путин в Източна Европа. Или, подобно на Си Дзинпин в Пекин и Ким в Пхенян, те тайно преначертават враждебни сценарии. Други страни, като Индия, са предпазливи по отношение на обвързването си с Америка и оставят всички опции отворени, дори през това време да се държат за ръце с Москва и Пекин.

Тези реакции на загубата на доверие от страна на САЩ ще повишат риска от нов световен конфликт. Опасността ще се увеличи още повече, ако САЩ, при този или бъдещ президент, се паникьосат и решат да компенсират прекомерно, като възстановят репутацията си с демонстративно агресивен завой, който може да доведе до война. Ако САЩ и целият свят стават по-малко надеждни, причината е, че външната политика на Доналд Тръмп е просто ненадеждна.