Правителството обяви мерки за справяне с последствията от кризата в Близкия изток

Правителството представи пакет от мерки за справяне с последствията от кризата в Близкия изток, като от кабинетна на служебния премиер Андрей Гюров са идентифицирали секторите и нуждите, които ще бъдат подпомогнати, съобщава БНТ. Стойността на тези мерки се изчислява на 100 млн. евро, като сумата ще бъде изцяло в рамките на бюджета.

"Още при избухването на кризата в Близкия изток правителството действа много бързо и предприе мерки и подпомогне хората, които бяха най-много засегнати от кризата – тези с ниски доходи“, заяви Гюров. "Оттогава кризата се разви и ние сме на мнение, че тази криза ще отнеме време да се върне към нормалното, както за индустрията, така и за хората", добави премиерът.

По думите му именно заради това през последната седмица правителството е разработило пакет с мерки, които да подпомогнат най-нуждаещите, за да има предвидимост и спокойствие и за индустрията.

Гюров подчерта няколко основни принципа, които кабинетът е следвал. Първият е свързан с провеждането на срещи с много представители от различни сектори на икономиката.

„Това ни отне доста време, една седмица, но беше изключително важно, защото успяхме в разговорите с представителите на отделните сектори да идентифицираме точно какви са проблемите и къде най-добре мерките могат да подпомогнат спирането на една инфлационна спирала“, подчерта Гюров.

Вторият подход е бил свързан да не се предоставят „хеликоптерни пари“, а да се осигурят средства за секторите в най-голяма нужда.

„И третото, върху което наблегнахме, е да имаме различни мерки и пакети, които ще бъдат разработени и активирани тогава, когато, надяваме се всички, ако това не се случи, но ако има нужда и видим засилване на кризата и отлагане във времето на връщане към нормалните икономически взаимоотношения, тогава да може правителството бързо да реагира и да предложи допълнителен пакет от мерки на всеки един етап", каза Гюров.

Той посочи, че има конкретни мерки, както за транспорта, така и за земеделието.

Ако има и натиск около увеличената цена на електроенергията, това ще се отрази по цялата верига на добавена стойност и би довело до допълнителен натиск за увеличаване на цените.

Предприети са мерки и за средните и малките предприятия, подчерта Гюров.

„Предлагаме няколко начина, по които тези предприятия ще имат директен достъп до ликвидност, за да има повече предвидимост и да могат да работят по-спокойно и да не предадат всеки един шок към крайните цени на своите клиенти“, подчерта служебният премиер.

Гюров посочи, че целият този подход ще бъде контролиран от един щаб в Министерски съвет, който ще следи ситуацията.

Служебният премиер подчерта, че на този етап няма недостиг на определени продукти - било то горива или хранителни продукти.

„Като цяло подкрепата е изцяло целенасочена и временна там, където има необходимост и за толкова време, за колкото има необходимост. Има много силна координация между щаба, правителството, частния сектор и потребителските организации и във всеки един момент всяко непазарно поведение ще бъде следено много отблизо и ще реагира щаба и различните контролни органи“, заяви Гюров.

Енергетика

Междувременно служебният министър на енергетиката Трайчо Трайков заяви, че България е първата страна в Европейския съюз (ЕС), която ще започне прилагане, до две три седмици, на схема за подпомагане на енергийно-интензивните индустрии.

„Нотифицирали сме Европейската комисия, в краен етап на одобрение сме. Това означава, че енергийно-интензивните компании от тези индустрии ще могат да получават подпомагане в размер на до 50% от използваната от тях електроенергия при цени над 63 евро на мегаватчас, заяви Трайков, цитиран от БТА.

Мярката, ще действа ретроактивно, от 1 юли 2025 г., което означава, че всички компании ще разполагат със значителен комфорт, за да продължат да предлагат стоките и услугите си на цени, които задържат инфлацията.         

Трайков заяви, че цените на електроенергията за битовите клиенти са фиксирани от държавния регулатор и затова вниманието се насочва към мерки за бизнеса. В момента има действаща схема за компенсиране на разходите за електрическа енергия на нива от приблизително 122 евро на мегаватчас.

„Предприемаме стъпки, за да направим цената много по-оперативна за съществуващата ситуация“, каза още служебният министър.

Той посочи, че в момента подпомагане има, ако цената осреднено за шестмесечен период надхвърли границата. По думите му това което ще бъде направено е, ако цената на свободния пазар надхвърли 122 евро, всички компании да получат финансиране.

Транспорт и земеделие

Служебният министър на икономиката и индустрията Ирина Щонова представи пакет от мерки, насочени към транспорта и земеделието.

„Забавяме въвеждането на тол таксите за транспортния сектор от април към юни, което означава по-малки разходи за сектора, повече покупателна способност за хората и неувеличение на цените на стоките“, заяви Щонова.

Тя отбеляза, че секторът на транспорта генерира част от себестойността на продуктите, които купуваме.

„Желание на сектора беше да се повиши държавната помощ от 25 млн. на година до 50 млн. евро, затова изпращаме заявка до ЕК за разрешение по тази тема“, информира служебният икономически министър.

Щонова посочи, че друго изискване на сектора е било във връзка с ликвидността и лизинговите вноски. С Българската агенция за експортно застраховане ще се подготви механизъм за разсрочване на лизинговите вноски на транспортните фирми, съобщи министърът.

Щонова добави, че ще бъдат предложени застраховки на кредити за оборотни средства за малки и средни предприятия в транспортния сектор и в сектора на храни и земеделие при облекчени условия.

Допълнителна субсидия ще бъде отпусната за градския транспорт в отдалечени региони, информира служебният министър на икономиката.

„Планираме да изтеглим всички плащания в сектора на земеделието напред във времето, за да могат да посрещнат сеитбата и предоставяйки им ликвидност да сме сигурни, че можем да ядем хубава българска храна след няколко месеца“, каза Щонова. Тя добави, че ще подпомогнат производителите и чрез намаляване на акциза за горивата.