"Маркет Линкс": Пет политически формации влизат в 52-ия парламент

В 52-ия парламент биха влезли общо пет политически формации. Коалиция „Прогресивна България“ е първа политическа сила с 30,8% подкрепа, на второ място се нарежда ГЕРБ-СДС с 18%, следва „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ с 11,2%, четвърти са „ДПС - Ново начало“ с 6,5%, а пети – „Възраждане“ с 4,2%. Това показва национално представително проучване, финансирано и реализирано съвместно от bTV и "Маркет Линкс". Данните са събрани в периода 7-14 април сред 1003 пълнолетни граждани чрез пряко-лични интервюта и онлайн анкети.

Под четирипроцентната бариера остават „Величие“ с 3,1%, „Сияние“ с 2,3%, МЕЧ с 2% и „БСП - Обединена левица“ с 2%.

Прогнозата на социолозите е, че на изборите в неделя ще гласуват между 3,3 и 3,5 млн. гласоподаватели (54%), което би било рекордна избирателна активност за последните пет години, и то въпреки ограничаването на броя секции извън страните от Европейския съюз, приета от 51-вото Народно събрание. След протестите през 2020 г. сега отново сме свидетели на значителна социална мобилизация, което е най-същественото условие за появата на подобни феномени, какъвто представлява „Прогресивна България“, уточняват от "Маркет Линкс".

Според управителя на агенцията за маркетингови и социални изследвания Добромир Живков по bTV има 15%, които все още не са решили за кого ще гласуват.

„Очакваме силно изявен един лидер, който има претенцията да донесе промяна на политическия управленски модел“, коментира той, и по думите му динамиката е основно в първата политическа формация. Прогнозата на агенцията, при разпределението на 15-те процента колебаещи се, е половината да дадат гласа си директно на „Прогресивна България“ и така коалицията да спечели 38% от всички гласове. ГЕРБ-СДС ще получат общо 19,8%, ПП-ДБ – 13,1%, „ДПС-Ново начало“ – 7,5%, и „Възраждане“ – 5,6%.

От "Маркет Линкс" допускат, че при по-висока избирателна активност останалите партии вероятно ще отпаднат от парламента. При определен спад на избирателната активност има шанс техните твърди ядра, на които разчитат, да увеличат своята пропорционална тежест спрямо гласуващите. Тогава някоя от тях може да успее с мобилизация в последните дни да влезе в следващото Народно събрание.

На въпрос към анкетираните какви са предпочитанията им за развитие на политическата ситуация след предсрочните избори на 19 април, за разлика от изборите през последните години, които бяха неизменно съпътствани от желанието на основната част от българските граждани за формиране на редовен кабинет, сега този приоритет отстъпва на значително по-задни позиции. Тук хипотезата е, че основната част от обществото очаква и настоява за промяна на модела на политическо управление и възстановяване и нормализиране на работата на държавните институции в защита на обществения интерес.

Нагласите на гласоподавателите на очакваната най-голяма политическа сила са по-скоро резервирани към потенциални коалиции, докато подкрепящите ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ не изключват този сценарий, констатират социолозите.