Русия изгуби статуса си на велика сила и войната в Иран го потвърждава

Доскоро имаше едно забележително отсъствие във войната в Иран - това на руския президент Владимир Путин. Преди ден обаче той се заяви категорично - потвърди подкрепата си за Иран, възхищавайки се от "смелата и героична борба" на иранския народ за свобода и независимост. Това е едно от малкото официални заявления от Кремъл за войната, макар че Русия има претенциите за велика сила, която определя насоките при решаването на световните конфликти.

И макар че изглежда категорична, тази позиция беше изказана по време на среща с външния министър на Иран Абас Арагчи. Преди това Арагчи беше в Оман и в Пакистан, на който, според медийни публикации е предал предложението на Техеран за мирен план. Според CNN едва ли предложението ще бъде прието от американския президент Доналд Тръмп - най-вече, защото то предвижда прекратяване на огъня и отварянето на Ормузкия проток безусловно, а с това лостовете за преговори по ядрената програма на Иран изчезват. 

В момента имено Пакистан е посредникът в преговорите между САЩ и Иран, пише в анализ и Newsweek. Официално Русия не участва в разговорите за бъдещето на един от най-близките си съюзници, с който обменя военни технологии, а според данни от специалните служби на няколко държави - и предоставя информация за позиции на американските военни в Близкия изток.

Във Вашингтон неглижираха тези съобщения - не ги определиха като фалшиви, а като маловажни. В първите дни на конфликта американският президент съобщи, че е получил обаждане от Путин с предложение за помощ, но и допълни, че му е казал почти буквално да си гледа собствената война.

Реално въпреки заявките на президента Русия не оказва никаква помощ за Техеран, а преди месеци беше много широко отразеното подписването на споразумение за стратегическо сътрудничество в множество сфери.

Войната в Украйна отслабва Русия

Според оценка на центъра Carnegie Russia Eurasia в момента голяма част от военния потенциал на страната е изтощен от войната в Украйна, която продължава вече пета година и без особен успех за Москва. Това не позволява подкрепа за партньорите и Москва загуби влиянието си в Сирия, а е напът и да се провали в Африка, след като нейният "Африкански корпус", който наследи ЧВК "Вагнер" отстъпва от позициите си в Мали. В началото на годината Кремъл само отбеляза недопустимите действия на САЩ във Венецуела, след като американски военни арестуваха президента Николас Мадуро. Малко преди това той поиска помощ от Русия, която така и не стигна до него.

Войната вече се усеща и в икономиката на Русия. Преди дни анализ в руското опозиционно издание The Moscow Times отбеляза, че икономиката е в криза, от която трудно ще излезе.

Заради войната, която започна в Украйна, Кремъл е в изолация, а най-близък съюзник е Китай. Но отношенията между двете държави са "асиметрични" - Русия е по-малкият и зависим партньор.

Нещо повече - оказа се, че въпреки зависимостта си, на която се подиграват в Кремъл, Европа може да каже "Не" на американския президент Доналд Тръмп. Възможно ли е Русия да направи същото по отношение на Китай, отбелязва още Newsweek. Москва е силно зависима от Китай и според публикации продава своите суровини с голяма отстъпка, защото няма други пазари, а и зависи от вноса на китайски продукти

Русия печели от войната в Иран, но заради решенията на САЩ

Русия печели от войната в Иран, но икономически, а не стратегически. Ползите идват от поскъпването на петрола и решението на САЩ да отменят част от санкциите за руския петрол, а не защото Москва има някакво влияние върху ситуацията или управлява конфликта.

И все пак руският президент все още има козове, колкото и да са отслабени. "Играта" му е хибридни атаки и натиск, включително и ядрени заплахи, които да задълбочат кризата в НАТО. Вероятно и чрез усилване на натиска към Украйна с лятната си офанзива и ракетни обстрели.

"Това е слаба ръка - картите на сила, която разчита на блъф, а не диктува играта", отбелязва в заключение Newsweek.